„Червеният знак на Храброста“ и останалите творби на Стивън Крейн

A man said to the universe:
„Sir, I exist!“
„However,“ replied the universe,
„The fact has not created in me
A sense of obligation.“

Само този откъс от негово стихотворение накратко обобщава цялото му творчество. Няма Господ или Вселена към които да се обърнем. Дори да ги има, ние сме нищожни прашинки от които вселената и Бог не се интересуват. Едно нещо е   сигурно,  и това е, че той той е предвестник на модерната епоха и източник на вдъхновение за редица писатели появили се след него като Фицджералд, Хемингуей и мн др.. Реалист, натуралист, психолотик, експресионист или импресионист  той е слабо познат и трудно откриваем за българският читател.  Най-интересните теми, които намирам  в тробите му са: Човекът като звяр, Борбата на човека с Вселената и човешката солидарност.

За мен обаче Стивън Крейн би бил и перфектният драматург. Шедьовъра му (според мое лично мнение)  „Маги, момиче от улицата” (която става популярна, едва след смъртта му, най-големият му роман е „Червеният Знак на Храбростта”)има капацитета да бъде зловеща пиеса неотстъпваща по качества на драматургията на Ибсен, например. Но дори като роман, тя успява да бъде силно въздействаща. Като че ли единствено Стивън Крейн може да опише прочутата „Пета Авеню” в Ню-Йорк като препълнена, кална и мрачна уличка по която се разхождат пияни докери, леки жени и уморени работници от най-нишите класи на обществото. За да напише „Маги Момиче от улицата”(роман който Крейн сам издава, но уви никой не забелязва и се налага автора да използва непродадените копия за подпалки на печката си.) Крейн се мести в Бауъри, квартал на нищета и мизерия откъдето той попива вдъхновение.

Романа е не е просто мрачен, той е мракобесен наситен с голяма доза психологизъм. В творбата се разказва за житието Джими и Маги, като централен образа е тоза ни Маги. Те са деца на улицата, които живеят в ужасни условия при родителите си алкохолици. Без да прерасказвам ще кажа, че съдбата е ясна за всеки един от тях. Неспособна да се адаптира заради добротата си и наивният възглед за живота Маги умира.Както я описва самият Крейн, тя е цвете в калта (типично драматургично се загатва, че цветето в калта ще бъде погазено, но това е тема на друг анализ).  За да оцелее Джими се превръща в безчуствено животно, което е неспособно да изпитва чуства. Единствените моменти на любов към сестра му е накърнената семейна чест, че тя е тръгнала с приятелят му Пийт. Всъщност минималистичноста  е типичен похват за Крейн.  Типични примери са моментите в които:  Бащата на Маги, който най-безсрамно открадва бирата от старицата. Както и  майката на Маги, която научила от сина си Джими за смъртта на Маги първо довършва хранетото си, след което се избърсав и измива и чак на края започва да  плаче. Такива елемнти най-много се откриват в „Червеният знак на Храбростта” където войниците най-често са описани като разярани зверове, диви котки, ръмженето на битката.

Друг подобен пример е творбата му „Майката на Джордж”. В този роман се разказва историята на Джордж, който живее беден, но приличен живот на работник във фабрика. Малко по-малко Джордж започва да се обгръща с „приятели-купонджий”, който в последтвие го изоставят а майка му умира пренебрегната. В тази творба се наблюдава добре изграден персонаж, който много лесно бива смазан от неблагоприятните условия на големия град.Същият този персонаж се появава за малко в „Маги, момиче от улицата”

В романите му ясно се вижда как животинското най-често взима превес над духовното съзнание. Маркиран е своебразният закон за джунглата, в които побеждава най-силният. Примери могат да бъдат извадени от почти всяко едно негово произведение.

Но в неговите творби има доста повече от мрачен натурализъм. В  „Открита Лодка” (от която ако Хемингуей със сигурност се е вдъхновявал за „Стареца и морета”)  четирама души преодоляли корабокрушение (според някой източници тази повест е по истинско преживяване на Крейн) са запратени насред океана в малко лодка. Това е една много добре написана история за сблъсъка на човека с космичното, вселенското. И най-вече, история за човешката солидарност, която обаче напълно отсътва в „Маги, момиче от улицата” както и в „Майката на Джордж”.  С много кратки диалози и изречения Крейн успява да опише всеки един от персонажите в лодката и тяхната стихийна борба за уцеляване. По същият начин както е описано в  „Маги” и  друга негова творба „Синият Хотел” умира единствено  най-качественият, добър и свестен човек – Кординатора.

„Открита Лодка” не е просто творба а хроника на сблъсък между човек и вселена, в която ние сме незначителни прашинки незнаеики против какво се борим:

„When it occurs to a man that nature does not regard him as important, and that she feels she would not maim the universe by disposing of him, he at first wishes to throw bricks at the temple, and he hates deeply the fact that there are no bricks and no temples „.

В най-големият му роман „Червеният Знак” проблема за незначителноста на човека също е сериозно застъпен. И тук идва момента да кажа:

„Червеният знак на храбростта” – голямата творба на Стивън Крейн. Най-великият му роман, който, според мен, бележи своя знак в американската литература. Той е една дисекция на душата на войника, която не съм чел в други творби на американски писатели. В творбата си, автора експлоатира най-пълнокръвно темите на които залага. Имаме на лице мотива за човешката солидарност, страхът, мизерията и болката. За разлика от „Откритата Лодка” и „Маги, момиче от улицата”, „Червеният Знак” е един епичен и подробен разказ за войната, който обаче има щастлив и оптимистичен финал.

Хенри или наричан най-често от автора „Младока” (Интересен похват на Крейн е да използва местоимения наместо истинските имена.(в „Открита Лодка” персонажите дори нямат лични имена)) напуска майчиният дом за да се приседини във войната между северните и южните щати. Персонажът още в началото е с романтичен възглед за войната. Хенри си представя древногръцки цикли за древните битки на термопилите бранещи проходите и тн. След което, запратен с полка си в епицентъра на бойните действия у Хенри възниква срив. Той побягва позорно. Бягайки той не чуства срам или позор. По времена перипетиите, които изживява персонажа търси моралното оправдание за постъпката си. Според него всички, които продължават да се бият или са луди или лъжат за смелостта си. Подобно на учебник по драматургия, сблъсвайки се с тълпите на ранените и завърнал се в полка си, който е одържал битката,  Хенри преобръща мирогледа си. Той дълбоко съжалява за постъпката си, след което се превръща в животно готово за война и най-накрая очовечаването у него, геройзма и победата. Не по-малко любопитен е фактът, че във финала на „Знака”, Крейн за първи път акцентира в-у важноста на човека във вселената.Да, ние сме прашинки, но сме част от космоса.

Както ще спомена по-надолу, творбата на Крейн е интровертна. Преди всичко липсва описателният елемент. У него детайлът се състои главно от светлина, цвят и звук. Пред читателя, сакаш като в галерия изникват картини: „червените криле на войната”, „зеленето чудовище на страха”, „тъмните силуети на войниците сред алените огньове” и тн. Това далеч не е самоцелно, те са образна символика. Да вземем например самото заглавие на романа „Червеният знак на храброста”. Метафора, която откриваме в раната, която получава Хенри.

Творбата на Крейн до последно си остава универсална. „Червеният знак”  не е просто разказ за войната м-у свера и юга. Тя е за образа на войната и е универсална. Никъде не се засяга конфликта за нея, никъде не се говори за свободата на чернокожите и тн. Никой от полка не знае къде и кога ще се водят бойните действия. Ако читателят не е предварително започнат, че става дума за тази конкретна война, той ще се досети едва при описанието на знамената и униформите при сблъсъка. Тоест, битката е неизвестна, тактиката смътна (войниците постоянно ругаят и оспорват решенияа на командирите си ), противникът неизвестен. Войната е мелница, която смила хората (дали не се усеща лек футуризъм?). Машина за трупове. Любопитното в  случая, обаче е, че Стивън Крейн никога не е бил на война нито е служил някъде, но описва войната така, че сякаш лично е бил там.Дали Крейн не е незачетен гений? Гений, който предхожда писатели от епохата на Първата Световна война, като Хемингуей и Фицджералд?

„Червеният Знак” разбира се, не се разминава без екранизация. През далечната 1951режисьорът Джон Хюстън режисира филм с времетраене два часа, които обаче бива безжалостно орязан от продуцентите до малко повече от час. По този начин от екранизацията са изпаднали важни кинематографични елементи, които да пресъздадът изцяло идеята на Крейн. Нещо много важно, тъй като романа, сам по себе си е интровертен.Военните действия са описани добре, но основата на книгата е вътрешното състояние на Хенри.

Орязан, у филма е Останал единствено конфликта за страхливеца, който се превръща в герой, плюс голяма доза батални сцени. „Червеният Знак” бива пуснат по кината като второразряден b-movie, които остава запомнен единствено с читава актьорска игра. Години по-късно в епохата на imdb, филма влиза в списъка на Американските Класики в киното. Въпреки това, ние никога няма а можем да видим творението на Хюстън такова, каквото го е искал той. Изрязаните часове от филма са безследно изчезнали, можеби завинаги.

В заключение мога да кажа, че „Червеният Знак” има остра нужна от качествена, модерна адаптация с подбран холивудски каст. По отношение на „Маги, момиче от улицата”, съм убеден, че е напълно възможно да бъде драматизирана в театъра. Не искам да звуча банално, но романите на Крейн спокойно могат да бъдат отнесени и за модерното ежедневие (или поне българското такова имайки предвит дивият капитализъм в който живеем)