Мой личен топ 5 на филмите на Ридли Скот

Покрай разочарованието от Робин Худ си зададох въпроса, аджеба „сериозен” режисьор ли е Ридли Скот. Твореца е доказал не веднъж, че може да прескача по жанровете и да твори страхотни филми по всеки един от тях. В тази класация съм подготвил пет заглавия, някои от които смятам за фундаментални.

„Black Hawk Down“

Лично за мен, най-добрата военна драма (да ме прощават почитателите на “The Hurt Locker”, но това за мен просто е поредният филм за поредната хуманитарна война). След няколко курсови и кино журнали в интернета, разбрах, че  Скот е критикуван за този филм. Най-честите нападки са, че драматургията била много слаба. До последно не можах да разбера, какви логични драматургически връзки търсят тия хора, във филм направен по военна история.  А драматургията най-често е самият живот… Непонятно ми остана, защо дори масовият зрител не хареса филма. Може би американците са се почувствали гузни, или неспособни да приемат фактите, че губят? Чудя се дали е така, особено след всички мракобесни филми за Виетнам на Оливър Стоун, Копола и Кубрик получили международното признание на зрителите. Гледайки други военни филми зрителя знае, че скоро ще има битка, взривове и всичките атрибути характерни за военният филм. Тук обаче, още преди да е започнала операцията, зрителя (или поне аз) бива зареден с чувството на тревожно напрежение.

Филма разказва, за мисия на Американски рейнджъри в Сомалия. По план в рамките на в 30 минути те трябва да заловят важни фигури на бунтовниците, но един от хеликоптерите бива свален… от тук цялата мисия тръгва на криво, като постепенно се превръща в спасителна.

Краят на фундаменталната сцена със сомалийските деца

В „Блек Хоук Даун”  могат да бъдат изведени има три финала. „Операторски”, „ Режисьорски” и „Продуцентски.”. Операторският финал, е може би една от най-гениалните сцени заснемани в жанра. Съсипаните рейнджъри тичат със сетни сили към стадиона, от двете страни на пътя сомалийските деца им махат за сбогом, някак си подигравателно. Сцена символ на победената Америка, която се изтегля като бито куче. Режисьорският финал, в който Генерала забърсва от пода кръвта на собствените си войници и Продуцентският финал, в който главният персонаж държи тъжен, но поучителен монолог. Вратата на самолета, пренасящ умрелите американски войници се затваря. Мрак..

„The Alien”

Историята на този филм е известна на всички ни. Извънземно чудовище, похитител на космически кораб. Сюжет използван, още преди появата на „Пришълецът”. Уви, малко филми са така въздействащи като The Alien, на Ридли Скот. Гледайки филма, зрителя усеща нещо повече от добре разказана история на ужасите. Филма се превръща в еталон за правене на фантастични истории с чудовища. Веднага следва рядкото явление наречено, качествено продължение, но това не изненадващо, той като режисьорът на втората част е Джеймс Камерън, създател на двете „Т”, Терминатор и Титаник. Интересен факт е че, за вторият филм Сигърни Уийвър е отказала ролята, разгневен Камерън я е заплашил, че тогава за е главната роля ще вземе Арнолд. След тази новина Сигърни веднага приема ролята.

Както споменах, Прешълецът  не е просто филм на ужасите в космоса. За създаването на съществото е отговорен Гигер. Той разработва няколко варианта, като на финала се спира на създание без очи. Според него очите са прозорец на душата, а злото няма душа, следователно и очи. Цялостната идея на Ридли и Гигер е че, това е същество символизиращо абсолютното зло. Самият космически кораб е направен така че, да напомня гигантски парен кораб.

Космическият Жокей. Тепърва се очаква да бъде обяснено това същество в прикуълът

Друг интересен кинематографичен поглед на Ридли (продиктуван донякъде от концепциите на самият Гигер) е сексуалната  заигравка(която ясно се очертава в някои филм на Кубрик). Самата глава на Пришълеца поразително напомня на мъжки пенис (както вече казах, често използван мотив в творбите на самия Гигер). По желание на Ридли, Компютърът-майка на космическият кораб е контструиран и моделиран по модела на женската матка. Излишно е да се споменава последната сцена, в която съществото проява „любовни” чуства съм Рипли. Както и самата форма на Facehugger. (Онова, което си прилича досущ на вагина и се залепва на лицето за да снесе яйце)

„Gladiator”

За този филм или добро или нищо. Именно за това ще бъда лаконичен. Тази лента е не толкова кинематографичен, колкото монтажен шедьовър. Именно монтажиста предлага  на Ридли Скот да се  постави  сцената в която героя на Ръсел, предполагаемо вече умрял, крачи сред житото и докосва с дланта си върховете на житните класове.  Без този момент, според филма би бил просто поредният як екшън с трагичен финал (както се оказа с Робин Худ и други негови  филм).  За направата на този мн. добър филм заслугите  са за монтажиста Пиетро Скалиа – 2 оскара за монтаж!

Пък и реално Никой не се интересува от историческата достоверност. И на никого не му пука, че  злият император Комод, всъщност е бил добър човек. Факт, че композитор отново е Ханс Зимър, а в главната роля Ръсел Кроу. Филм еднакво подходящ за масовият зрител и за критиката.

Финалът (подобно на този в Телма и Луиз) може да те накара да ревнеш,. Всъщност, според скромното ми мнение, всяка лента, която те кара да изпитваш силна емоция е добра.

„Blade Runner”

Сериозен научнофантастичен филм изпълнен с идеите на Филип Дик,  вместо битки с космически кораби и бластери. Научнофантастичният трилър е правен по мотиви на творбата на Филип Дик „Сънуват ли Андроидите електрически овце”. Интересен факт е, че умиращият в мизерия родител на киберпънк жанра, е бил в сериозен конфликт с Ридли Скот и направата на филма като цяло.

Оригиналната лента на  „Блейд Рънър” си е просто една детективска история разказана във футуристичния Лос Анджелис.  Такъв го е искала студиото, което не е могло да се съгласи с мрачните идеи за филма, които предлагал Ридли Скот  в пост продукцията. Warner  не могли да възприемат образа изигран от Харисън Форд в „Blade Runner”.. За това Ридли бива отстранен от пост продукцията и филма е поизрязан във филм приближаващ се до тяхната  за ролята на  Форд, а именно нещо по по-близо до образа на Хан Соло в „Междузвездни Войни”.

И така историята, въпреки това е  разказана по изключително увлекателен начин. Харисън Форд е в ролята на ловец на хуманоиди (ловец на глави, по-точно на репликанти) Рик Декард. А антагониста изигран от Рюдгер Хуър.

Образът на Рикард (Харисън Форд) Филмът е прекалено мрачен, трагичен и много различен от  стила на Харисън Форд в „Междузвездни Войни“ и „Индиана Джунс“

Мрачните антиутопични възгледи на лентата се харесали на зрителя. И  в периода 1991-1993 Блейд Рънър получава своя пълнокръвна direct cut версия, а с това и сериозното признание на почитателите. В филма е вмъкнато, че Рик Декард не е човек, а е най-съвършеният репликант създаван някога. Режисьорската версия, обаче не е заснета лично от Ридли, тъй като по същото време той снима „Превземането на Рая” с Депардио и „Телма и Луиз”. За направата на цялостната лента е назначен друг режисьор.

„Thelma and Luise”

Рядко се случва филм да ме разчувства. А „Телма и Луиз” ме разплаква абсолютно всеки път когато го гледам. В тази лента Скот комбинира невероятно качество на снимане, плюс страшно убедителна актьорска игра. Участват Сюзън Сарандън (зодия везни ;))и Джина Дейвис, която е страшно добра актриса уви не толкова известна. Тъжно при факта, че на моменти се справя по-добре от Сузи. Дебютната  роля  на Джина е в „Тутси”.  Брат Пит (една от първите му роли),  който явно не е играл единствено крадлив циганин и  се справя убедително в ролята си гадното копеле, което открадва парите на Телма и Луиз.. Не мога да не пропусна и друг любим актьор, Майкъл Мадсен, той партнира на Чарли Шийн в рокерският филм “Fixing the Shadow”.

Драматургията на филма е желязна и последователна (нещо което не мога да кажа за  повечето му филми, които предлагат повече визуално зрелище отколкото логика). Фабулата на лентата се върти около  две жени: Луиз (Джина), която работи като сервитьорка в кафе и има гадже комарджия и Телма (Сюзън), която живее скучния живот на домакиня  на някакъв мухльо. Спонтанно те решават да не бръснат сачма на никого като се изнасят с кола извън града на риболов. По пътя обаче двете се въвличат в убийство, уплашени побягват. В паниката те така се оплитат, че едното престъпление автоматично задейства следващо. На финала, след драматургични  перипетии двете се оказват притиснати между Гранд Каньон и цялата щатска гвардия. Те не се предават и засилват колата към пропастта.

Важно е да се отбележи, че финала е зашеметяващ. За разлика от по-късната му военна драма „Black Hawk Down”, смъртта не завършва със затваряща се врата и черен екран. Всичко блясва в бяло… направо невероятно. Между другото композитор на музиката е Ханс Зимер.

„Небесно Царство” , „Завладяването на Рая” и „Ханибал”, не фигурират в шестицата, която съм заформил. Някои от тези филми ще се появят другата седмица в следващата ми „класация” озаглавена „Пет филма на Ридли, които спокойно можете да пропуснете”

Advertisements

About Epic Thunder

Драскач
Публикувано на Класации, Холивуд, Uncategorized и тагнато, , , , , . Запазване в отметки на връзката.

11 Responses to Мой личен топ 5 на филмите на Ридли Скот

  1. lercho каза:

    Аз харесвам „Небесно кралство“, пък 🙂 Много ти е готин блога.

  2. Васил каза:

    А благодаря Лер, радвам се, че ти харесва. Трябав да си поиграя още малко с оставянето на коментари, че за момента е доста объркващо

  3. Pingback: „The Wanderers“ – Скитниците | 8 милиметра – блог за кино и литература ;)

  4. aleksandar vasilev каза:

    a good year къде остана?:) поздрави за блога

  5. Беше предвиеден за друга класация, която така и не направих 🙂 Благодаря 🙂

  6. bat'petzo каза:

    Тези трите са страхотни ,въпреки ,че не толкова
    известни като другите.
    (1977 )The Duellists
    (2005 )Kingdom of Heaven
    (2006 )A Good Year
    Какво значи „сериозен“ режисьор …само етикет.
    Кои сме ние да съдим. Аз дори и само „Дуелистите “
    да беше направил , си го броя в списъка на кино светилата.
    А като сложиш и филмите на брат му до неговите-
    Top Gun, Beverly Hills Cop II, The Last Boy Scout, True Romance,
    Crimson Tide, Enemy of the State, Spy Game, Man on Fire, Déjà Vu …..
    Тези хора са Кирил и Методи на киното! Св.св.Ридли и Тони.

  7. Pingback: Филмите които промениха живота ми | 8 милиметра – блог за кино и литература ;)

  8. Pingback: 2010 in review | 8 милиметра – блог за кино и литература ;)

  9. Georgetta Pinegar каза:

    Learning WordPress is a Breeze with WP trainingvideo , 25 good qulaity video with clear instruction

  10. massage каза:

    Enjoy 50 shades in Gray to Tanric sensul belonging in Tao

  11. ова е един изключително добър режисьор, наистина уникална селекция на негови филми, всички ми харесват и просто нямам думи, много хубаво че ме подсети с този пост да ги прегледам отново защото това са истинска класика от филми, които заслужават да се гледат повече пъти

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s