Фентъзи, фентъзи, фентъзи… „Стъклени Къщи“

Фентъзи, фентъзи, фентъзи… Не бях чел нищо от жанра буквално от години. Зациклил на плажа, без каквото и да е било друго занимание в ръцете, (не питайте как) внезапно се появи романът за вампири „Стъклени Къщи”. И така се зачетох в това ново явление в света на масовата култура, наречено „вампирски роман”…

Вампирският субжанр на YA-литературата (young adult) далеч не е от вчера. На запад това е мания, която съществува отпреди поне пет години, но става популярна у нас едва с появата на „Здрач”. Преди това до масовия читател и зрител като мен достигаха само творбите на Ан Райс и някогашното произведение на Брам Столкър – „Дракула”. В днешни дни обаче се оказва, че поне в България вече сме доста напред с материала. Що се отнася до такава литература, Издателска къща „Ибис” са новият хищник на пазара, който от край време захранва почитателите на „вампирска литература” със свежа кръв.

Поредната им вампирска книга е „Стъклени Къщи” на писателката Рейчъл Кейн. Романът излиза 2006, година след издаването на „Здрач” и е началото на поредицата „Вампирите от Морганвил”, състояща се от общо седем книги. (Надявам се, че за разлика от доста български издателства, „Ибис” ще имат възможността да изпълнят докрай издателската си програма и феновете им да видят всички книги от поредицата на бял свят).

Имайки предвид времето и жанра, в които излиза книгата, очаквах нещо доста посредствено. Още с първите петдесет страници читателят, и без да е чел „Здрач” (аз лично съм гледал само филмите), предусеща фабулата му. А именно: момиче попада в град, където върлуват вампири. Бидейки потенциална жертва, се появяват вампири-спасители, които да я вземат под опеката си, в следствие на романс с един от тях. На пръв поглед е така, но приликите се изчерпват до тук.

Стъклени Къщи” в повечето си аспекти (на този етап от поредицата) се различава доста от „Здрач.” Главният персонаж Клеър е решителна млада студентка, която попада в университета в Морганвийл. Бидейки интелигентно и добро момиче, тя става мишена и жертва на свои съученички, които я заплашват с убийство. Пребита и изплашена до смърт, Клеър намира подкрепа от група чудати съквартиранти, обитаващи стара къща от времето на Гражданската война. След известни перипетии, Клеър разбира, че Морганвийл не е това, което изглежда на пръв поглед. Градът се управлява от вампирски групировки (кланове). Известна част от населението на града се ползва с протекция от вампирите, а останалите са просто добитък. Приятелите на Клеър – обикновени хора, съвсем не са безпомощни, но действията й и желанието на повечето вампири да изпият кръвта й усложняват статуквото, на което са свикнали Ева, Шийн и Майкъл.

Този сюжет може да ви се стори доста глупав. Но с разлистване на книгите се усеща доста приятна groovy атмосфера. Авторката умее да борави с описването на персонажите и да им вдъхне живот. Всеки един от тях, без главния персонаж (макар и леко дразнещи на моменти), разбира се, е заплетен по свой собствен начин с миналото на Морганвийл, град, в който цари тотална хегемония на вампирите – трафик на органи и най-ценното за тях – човешка кръв.

Дали Клеър ще оцелее в цялата тази лудница? Имайки предвид таргет-аудиторията на жанра, най-вероятно „Да” (а може би „Не”? Остават още шест книги, които не съм чел, а подобно на „Здрач” има далеч по-интересни персонажи от Клеър). В рамките на жанра си „Стъклени Къщи” всъщност е доста приятно четиво.

Advertisements

About Epic Thunder

Драскач
Публикувано на Литература, Uncategorized и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s