Фалшивият Шедьовър – „Войната е Опиат”

Трети финален ден на уъркшоп за сценаристи. В захлас слушаме лекция на гост преподавател от Австралийската Академия за Кино. В един момент, някъде отзад се задава наболелия за сезона въпрос: „Какво смятате за „Войната е Опиат”? Не трябва ли да се правят повече такива филми, вместо безсмислени и скъпи продукции като “Аватар”…”

„Ах, иронията” викам си аз на ум и готов да  изстрелям скверни, еретични за българската кинокритика думи, бях пометен от словата на достолепният професор. Тактично отбягвайки темата за „Аватар” пича заговори за военните филми и след известно количество ”бла бла бла” завърши с думите, че по негово лично мнение „Войната е Опиат” е най-добрият и гениален  военен филм правен някога. Кино патката (да не употребя друга, по-грозна дума) задала този въпрос сигурно вече беше свършила три пъти от удоволствие а аз начумерен си тръгнах с желанието да изкрещя „Ами „Взвод”?, „Ами Сталинград”???” (тук „Амитата” са поне десет).

Все тая, от тогава до ден днешен съм изгледал „Войната е Опиат” поне два пъти. Постоянно отлагане поради трето, пето и десето е лишило общо 25-те (словом – двайсет и петте) читатели на този блог от съмнителното удоволствие да прочетат празните ми мисли по лентата отнесла цели шест статуетки. Но сега те имат шанса да научат за скромното ми и кратко (а може би не толкова скромно и в никой случай не толкова кратко) мнение за филмът, наричан „военният шедьовър на 21 век” (от който са минали десетина години, но все пак..(Black Hawk Down ;))

И този блог не се размина без снимка на култовият бомбаджийски костюм

Кратка справка из Интернет ме сблъска с хора, имащи, както казват англоговорящите, „топки” да сравняват „Войната е Опиат” с легендарни филми като „Пълно Бойно Снаряжение”, „Апокалипсис Сега” и прочее. Това, казват, е различен филм, за войната, който показва нейната друга страна и психологизъм . И понеже да показваш трупове и разплакани вдовици над ковчези се е превърнало вече в доста дебилно кино клише (за жалост използвано в излишък и от американските новинарски емисии), сценаристката, продуцентка и режисьорка (изпуснала е да играе в главната роля) на „Войната е Опиат” решава да ни запознае с история по истински случай (да се разбира, че иде реч за сценарий правен по документална книга за войната в Ирак). Запознаваме се с  отряд от бомбаджии и тяхното инфарктно напрежение, с което се сблъскват всеки ден обезвреждайки мини, бомби самоделки и други взривни елементи, като на практика почти разсипаха американската военна машина в Ирак. До тук добре, но в лентата наградена с две куклички от чичо „Оскар” има толкова много драматургически, че дори и логически грешки, че на моменти получавам духовни хемороиди.

Една от сцените заради, които „Войната е Опиат“ се счита за шедьовър

„Войната е Опиат”, както вече казах, претендира да е различен и реалистичен филм за войната. Истината обаче е, че филма е сто процента неверен и не е нужно да си служил в Ирак, че да се усетиш за какво става дума.

След  кошмарен ден в който Сержант Първи клас от отряд Браво бива убит, на негово място идва заместник, друг Сержант от Първи Клас на име Уилям Джеймс (впрочем изигран блестящо от Jeremy Renner). Отряд Браво има тридесет  и девет дни до края на своята мисия. Това ще бъдат дължи и тежки дни за Сержант Санборн (Anthony Mackie) и другия член на взвода Специалист Оуен Олдридж (Brian Geraghty), тъй като новият им взводен Джеймс  е рядка порода хаховец, който в кариерата си е обезвредил осемстотин и кусур бомби (да бе, да) и обича да се психира с хеви метъл. Джеймс е ренегат, който не се колебае да рискува безопасността на останалите членове на екипа заради свое собствено удоволствие, което той изцежда от Войната  (Всъщност самият филм започва с патетичните цитати, че войната е опиат и тн.). Конфликта е на лице, тъй като Санборн е типичният войник, който винаги си знае мястото, а Олдридж е несигурен войник, който постоянно се притеснява, че е една грешна стъпка, може да коства живота на военни и цивилни. Изживявайки опасни перипетии, тримата  от отряд Браво, ще търсят в лицето на другарите си собствените си вътрешни проблеми.

Оттук имаме нелоша база за горд нискокачествен екшън. Но режисьорката отчаяно започва да се бори за Оскарите си, показвайки ни непрекъснато негативи и лошото лице на войната. На лице са всякакви нелепи  и отчаяни опити да бъде спечелен зрителя. Аз нямам против, но нека не е по този смешен начин и нелогичен начин и нереалистичен начин. В една от сцените, в които се води философски разговор за войната, Олджидж играе  Gears of War на гейм конзола Xbox 360. Сцената щеше да е много адекватна, ако обаче някой се беше сетил, че когато избухна войната в Ирак Xbox  360 не съществуваше. В много сцени има реклами на компании, които изобщо не присъстват в Ирак и т.н. И за да не решите, че си чеша езика излишно и се хващам за разни дребни недостатъци, ще ви споделя, кое запраща лентата на дъното. Персонажът на Джеймс. Ей богу, в цялата история на военното кино няма по-недомислен, неадекватен и нереалистичен персонаж от този (not counting български филми). Както вече се повторих, не е нужно да си бил в армията, че да знаеш, че при подобно поведение, човек като Уилям Джеймс ще бъде: а) или убит още на първият ден от операцията или б) изпратен на военен съд и разжалван защото е вкарал в опасност себе си и екипа си. В друга още по-нелепа сцена, подчиненият Санборн заби юмрук на Джеймс. Още нещо, което води до военен съд. Но пък да не забравяме, че стана интимно, все пак Джеймс е ненормалника, който през целият филм се опитваше да насажда, че войникът е машина за убиване или нещо от сорта. В друга сцена отрядът по обезвреждане на бомби, дори се замеси в акция на Spec Ops и макар напълно необучен за това успя да обезвреди иракски снайперисти…

Да оставим настрана личната ми гледна точка. Лентата е до толкова нелепа, че успя дори да вбеси ветерани от Ирак, които определиха филма за най-лошата военна лента изобщо. Който не ми вярва да се разрови малко из IMDB. Има цяла тема посветена на това, защо филма е сто процента неверен. Както и много коментари на хора, които са рискували живота си в тази война.

Да обърнем обаче, малко внимание  и на плюсовете. Въпреки липсата на логика и допир с реалността, те не са никак малко. И тук не говоря за динамични камери, взривове и съспенса, който блика от всяка следваща сцена с обезвреждане на бомба. Филмът е най-ценен заради посланието си. Има един документален военен филм, за съжаление името на лентата не я помня,  които прави сериозно проучване, че едва два процента от служещите в армията стрелят за да убиват. В една от най-хубавите сцени във „Войната е Опиат” зрителят се сблъсква с простичкият но силон емоционален психологически конфликт. Санборн мечтае за семейство и  иска час по-скоро да се прибере у дома при приятелката си. Джеймс има жена и дете, които също го очакват, но на него някак си не му пука за това. В край на филма Джеймс напуска семейството си, за да се върне отново на фронтовата линия. Джеймс е от онези два процента идиоти, които стрелят за да убиват…

В заключение ще кажа, че лентата не е  толкова зле, колкото ревюто ми се опитва да я изкара, но за мен остава загадка защо Оскарите не се паднаха на „Аватар”, който е не филм, а събитие, а отново наградиха филм за поредната хуманитарна война в близкият изток.  И ако на фона на системния дебилизъм на американската академия, която при предишния урожай дори не даде номинация за най-добър филм на „Черния рицар,” това е донякъде обяснимо, то фактът че, куцо, кьораво и сакато изпъква, че това е филм с тежък психологизъм и шедьовър е нелепо на фона на ленти като „Пълно Бойно Снаряжение” (Кубрик с десетилетия е събирал информация преди да почне филм), „Апокалипсис Сега”, „Патън”…

Advertisements

About Epic Thunder

Драскач
Публикувано на Холивуд и тагнато, , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

9 Responses to Фалшивият Шедьовър – „Войната е Опиат”

  1. Nostromo каза:

    Напълно съм съгласен с теб. Тук съм още по-обстоятелствен от теб, а и краен в оценките, защото „Вонята е опиат“ (грешката е вярна) не просто не заслужаваше Оскар, а и изобщо нямаше място сред номинациите.

    Колкото до „Аватар“, ако трябваше да избирам измежду двата кой да спечели, то ясно e, че Бигалоу щеше да го духа (без извинения), но самият „Аватар“ също не е за Оскар, колкото и сам по себе си да е революционен в кинематографично отношение. Камерън просто е най-добрият бизнесмен сред режисьорите и най-добрият режисьор сред бизнесмените. 🙂

  2. Никс каза:

    „not counting български филми“ – това ми хареса 😀

  3. Nostromo прочетох ти точките и съм съгласен със всяка една от тях. Всичко това е доказателство, че тоя филм не бива да фигурира дори и като номинация.Особенно 4тата wtf точка. Този момент от филма беше толкова нелогичен и идиотски, та чак ме ядосва. Тия хора на война ли са или на airsoft…

    Реално обаче аз Оскарите съм ги отписал доста отдавна.

    Никс, ми така де 🙂 А бтв не е като да не се задават нови БеГе филми.

  4. Jen каза:

    Интересното е, че при добрата работа в (условно казано) чисто режисьорската, визуалната част – монтаж, постановка на кадрите, кинематография – плюс феминистичния елемент и разбирането, че ето, точно този много мъжки филм дава най-иронично удачния момент да се награди жена (тва се казва цайтгайст, признавам й го на Бигълоу), правят “най-добър филм” някак обяснимо и сравнително на място. Обаче най-добрър оригинален сценарий за годината, при цялата му болезнена манипулативност и при ужасяващия евтинджос на похватите му на места, и най-важно – в конкуренцията на Inglorious Basterds и A Serious Man… сириъсли?! Ето това е вече показателно за дразнещата кино тенденция океана да се продава евтино и това да се котира – канализираш кинетичната енергия на някоя добре “задвижена” социална тема, дърпаш две три правилни струни, учтиво казваш това, което има нужда да бъде чуто и накрая вадиш голямата торба за наградите. Ама и аз вече дори не се ядосвам на такива неща всъщност. (Макар че, ако трябва да съм честна, Up in the Air, който в напъните и амбициите си е „Опиатът“ на стероиди, жестоко ме изнерви. 🙂 )

  5. Бях на Нощ на Музеите и Галериите и не успях да отдам своя пълноценен отговор в коментарите.

    Много праведно думаш. Фриволните представи на Бигълоу за войната са много далече от „най-добър сценарий“. Но не можеш да отречеш, че той изпълни целта си. На власт в момента в САЩ са демократите. Не ви ли прави впечатление, че винаги когато те вземат изборите почват да се правят тежки хуманни филми за скапаната война и обратното. Еми сори, вече имаше един такъв филм за Войната в Сомалия, който чичо Ридли засне и си спечели оскарите. Инак аз съм далеч от почитател на Тарантино, но сценарият на копилетата, до колкото знам е мислен в продължение на седем-осем години и евала, филма е страхотен.

  6. cinemascrotum каза:

    „A Serious Man“ заслужаваше Оскар повече от КопИлетата, всъщност.

  7. citro каза:

    Искам да си призная, че изобщо не успях да изгледам филма до края и прочетох поста, за да проверя дали аз съм се отнесла високомерно или наистина е имало основание за това. Принципно много мразя самоцелното възхваляване на тези и ценности, за да сме в крак с модата и само от заглавието на филма реших, че е направен повече за да е част от антивоенна кампания, отколкото за да демонстрира и докаже гледна точка. От поста оставам с впечатление че награждаването на Войната е опиат просто подкрепя досегашното ми недоверие към Оскарите…

  8. bat'Petzo каза:

    Аз май че съм малцинство,на мен ми хареса и то много.Даже като ,четох
    вашите коментари ми се гледа пак. Според мен извън чисто вътрешните
    качества на филма той уцели пърфект тайминг и затова грабна наградата.
    Първо-Войната в Ирак ! За или против войната е реалност и трябва да се
    приеме.Това прави и филма ,войната не е опиат ,войната е занаят!
    Второ -Давид срещу Голиат. Малкият филм срещу големия.Разбира се ,че ще бие Аватар. (Там ни карат да симпатизираме на сини маймуни ???? На мен лично ми беше все едно дали ще ги избият всички. Аз съм си за хората, дори и да са гаднички.Kill ’em all !)
    Освен това се показва една тенденция как независимото кино стана бизнес за милиарди и се вля в „зависимото“ кино,но със свои закони .

    Лично за мен беше густо ,че Катрин Бигалоу би Джеймс Камерън , все пак тя
    е режисьорка на култови филми като Point Break (1991) и Strange Days(1995).

    Самият филм също заслужава внимание разбира се .Най-силната му част е
    това ,че той се връща в Ирак. Войната е занаят.Войната е част от културата.Винаги ще има война. Спомням си края на чудесния филм
    Lord of War (2005) ,когато бившата вече жена на Юри Орлов ( героят на Н.Кейдж) го пита защо продължава да прави това (да продава оръжия) ,нали заради това загуби брат си и семейството си ? Юри отговаря просто- Защото съм добър в това! Разбира се има хора ,които са добри да продават оръжие ,други да го използват. Както и в Чехов и Аризонска Мечта и в цялата човешка култура,
    щом има пистолет в първа час, във трета ще гръмне!
    Хичкок говори за бомба под масата която тиктака ,а на масата хората говорят за времето ,това е съспенс. Така се печели Оскар ,със съспенс!
    Иначе наистина страхотни филми в състезанието-
    The Blind Side ,An Education,Inglourious Basterds , A Serious Man, Up in the Air

  9. Петър Петров каза:

    Като не разбирате посланието на филма какво се правите на специалисти бе хора. Явно сте далече от духовността на филма. Имайте си мнение ама чак толокова страстно да го налагате. Като не ви харесва не гледайте!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s