Провокативна постановка на Лукас Берфус за болестта, лудостта, нормите и различията и за това имаме ли всички еднакво място под слънцето.
Когато психично болната Дора излиза от апатията, до която са я довели медикаментите за лечението й, тя започва да назовава нещата с истинските им имена. Това плаши и шокира близките й, прави я чужда и отблъскваща за тях.
Пиеса, в която заблужденията излизат на яве, премълчаните неща се казват, а всеки е принуден да бъде такъв какъвто е, защото истината не прави компромиси.
Постановката е една от добрите на театър „Възраждане”, но нещо все пак й липсва.
Малко повече искренност и топлина може би.