„Книгата на илюзиите” е десетият роман на Пол Остър. Тя разказва две истории логически поставени една в друга- тази на професор Дейвид Зимър, който загубва семейството си в самолетна катастрофа и довежда себе си до ръба на алкохолното отчаяние, и тази на мистериозно изчезналия през 1929г. холивудски комедиен актьор Хектор Ман.
Дейвид среща Хектор за пръв път, давейки живота си в уиски пред телевизора. След тази среща се развива поредица от необикновени случки, които все повече притеглят отчаяния професор към живота или илюзията на мистериозния господин Ман.
Без намесите на свръхестественото, сюжетът е изграден в толкова невъзможна конфигурация, включваща момиче с белег на лицето и пистолет, тайно кино студио в пустинята, къща, чието име означава илюзия, изгорени дневници и какво ли още не, че мистиката не подлежи на съмнение.
С навлизането на Хектор в живота на Дейвид всъщност започва процеса на възкръсване, както за единия така и на другия.
Двамата по свои начин преживяват философския въпрос „ако едно дърво падне някъде в гората, но няма кой да чуе звука от падането му, то произвело ли е звук изобщо”. Единият, живейки далеч от света, искайки да заличи съществуването си, невидян и нечут от никого. Другият създавайки филми, който никой никога няма да гледа.
Със срещата им обаче и за двамата нещата се променят.
Книгата поставя въпросът за стойността на изкуството, което никога няма да срещне публика и за стойността на живота, който не е живян, а преживяван.
8 милиметра - блог за кино и литература ;) 