Лов за дребни хищници или какво му се изплъзва на новото българско кино

На вашето внимание, отдавна очакваната категория за Българско Кино  в блога. Автор  е новият член на блога Мира Веселинова. Приятно четене и надявам се обмяна на мнения.

Какво ще кажете за филм, в който основните проблеми са изчезването на явно много скъпа и мистериозна пратка в мафиотските среди и отвличането на две котки, с откупа за които четири пубертета отиват на море. Къде е връзката ще попитате. Ами връзка няма.


Филмът е базиран на прекалените случайности, за да може по някакъв начин все пак да свърже младежката съвременна линия с гангстерската сага от друго време, друг свят. Така да се каже няма единство на действието в двете истории и всичко се крепи на техните срещи по време и място, ама осъществени някак без логика.
Другото силно несъответствие е динамизма и лекия хумор в живота на дребните хищници и меланхолично- драматичната изчистена от събития линия, в която се развиват гангстерските персонажи.


Още по- тъжно е участието на сервитьорката- любовница и дядовците мафиоти, които нищо освен пълната случайност не намесва в сюжета, но явно именно тя е решаваща за действието на филма.
Интересен похват за изясняване или по- точно навързване на събитията и поредиците от случайности е повтарянето на едни и същи кадри почти постоянно. След третото или четвъртото повторение започваш да се чудиш да не би пък просто да се мъчат да запълнят екранно време.
Криминалната драма се завърта около Синатрата, който, както разбираме от снимката на стената му и редовните му посещения на гробищата е изгубил двама от тримата си приятели, отбелязани с кръстче на въпросната снимка, (на която не ясно защо е отбелязал сам себе си с въпросителна) и му е останал само един, който обаче е с доста противоречиви чувства към него. Удавеният си в наркотици живот той разделя между сервитьорката в нощния клуб, в който работи и ужасната си леля,почитателка на котки, към която проявява загриженост сравнима с тази на Леон към цветята му, и която ни убеждава, че той не е някой лош човек, макар че от време на време убива хора, защото са го засекли на пътя.

Свежите моменти идват от четиримата ученици и техния малко объркан свят на любов и приятелство. Все пак и тук има доста неубедителни моменти като училищния бой или пък запознанството на Лимката ( момче с проблеми в общуването, което обаче доста лесно се сприятелява, като се замислиш) с останалите. Ако трейлърите, анотациите и посвещението към „децата израснали по време на прехода” заблуждават, че ловът е зарибяването на младежите в престъпните среди, към края на филма можете спокойно да си отдъхнете – те и така не намират нищо общо с хората с черни дрехи, които постоянно използват пистолетите си. И точно като сте си отдъхнали и БАМ започвате да се чудите не трябва ли по- скоро филмът да е посветен на „децата, загинали от случайни куршуми по време на прехода”.

Advertisements
Публикувано на Българско Кино, Другото Кино, Холивуд и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

One Response to Лов за дребни хищници или какво му се изплъзва на новото българско кино

  1. Alex каза:

    Браво, първата рецензия за този филм, която е смислена.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s