Сто години самота – проклятието на града с огледалните стени

Rain was falling on Macondo,
right in the middle of the century“
Романът на Габриел Гарсия Маркес е книгата, написана с най- много въображение, която съм чела.

Действието се развива в митичния град Макондо, магическо място, което Маркес използва в не един от разказите си. На езика банту думата макондо означава банан, а името вероятно идва от наименованието на бананова плантация в близост до родния град на самия автор- Аракатака.

Преследвани от гузна съвест за едно безмислено убийство, основателите на Макондо избягват от родния си град Риоача, за да създадат един нов свят и да се отърват от проклятието предписващо им да имат син със свинска опашка, рожба на кръвосмешение.

Така се създава един утопичен град, в който всички къщи са еднакво големи и на еднакво удобно разположение, а плодовитостта на земята и трудолюбието на жителите гарантират вечното изобилие.

Това обаче е само основата, от която ще родят невероятните образи на рода Буендия, на която ще се изсипят невижданите бедствия на самотата.
Самотата от заглавието е проклятието на рода на Хосе-Аркадио, чийто деца и внуци ще се раждат с отворени очи и ще плашат с ясновидския си поглед, а после ще се отдават на безумното занимание да рушат, за да създават и да създават, за да рушат, да тълкуват пророческите книги на собствените си грехове и да търсят вечната мъдрост на вековете, слепи за настоящите си нещастия.

Зад привидното благоденствие, заплетените родствени нишки на рода, в който всички мъже носят имената Аркадио и Аурелиано, погубват бащи и синове в едни и същи извечни мании, правят ги жертва на особената самота на ясновидците и душевно болните.

Именно с борбата срещу самотата, дълбока залегнала в душата на всеки в пълната и шумна къща, е основното действие на романа. Едно по едно всяко от седемте поколения на Буендия попада в нейната клопка, за да търси алхимичните истини в ръкописите на санскрит, заключени в стаята, непобедима за времето, където винаги е понеделник. Всяко, от който вдига своите бунтове, за да ги потуши в собственото си безумие.

Самото Макондо е не само дом за лудостта на своите жители, но има и свой собствен живот, с който се разпорежда за добро или зло.

Така в годините на първото поколение на рода, то предизвиква пълната забрава под въздействието на чумата – безсънница. Поставя второто поколение под надзора на официалната власт, за да може трето поколение да започне безкрайните си войни, който да завършат с поробването на гринговците от банановото дружество на четвъртото поколение. Петото поколение да се радва на безкрайното плодородие, удавено от продължилия пет години дъжд над шестото поколение, за да може последните наследници на рода Буендия да затънат в пъкленото проклятие на кръвосмешението и да доведат до сбъдването на предсказаната от митичните книги гибел и затваряне на кръга на родовото проклятие, а призраците бродещи из Макондо, най-сетне да намерят покой.

Реклама