Аризонска мечта

This Is A Film About A Man And A Fish
this Is A Film About Dramatic Relationship Between Man And Fish
the Man Stands Between Life And Death

Филмът „Аризонска мечта” може да се приеме като автобиографичен или поне много откровено личен за Емир Кустурица. Погледнато по-отблизо, това е филм за отпътуването от стария свят на детството и пристигането в новия свят на зрелостта, по който път губиш водача си. За самия Кустурица този филм е свързан с окончателното напускане на Сараево и със загубата на баща му, на когото „Аризонска мечта” е посветен. За напускането на стария свят става дума още в началото на филма, когато Аксел Блекмор (Джони Деп) говори за живота на рибите, които преброява – „рибите по-скоро ще умрат, от колкото да се върнат там от където са дошли” и „никога не съм виждал риби да плуват в мръсотия, така както хората”. След тази интродукция образът на летящата риба добива смисъл и символичност.  В рибата с очи само от едната страна на главата откриваме пътуващата мечтаеща душа, която не иска да се върне във водата. За да излезе от морето тази риба и да полети от Аляска към Аризонската пустиня е нужно някой да я извади на сушата. Този някой може да бъде само бащата, чиято задача е да въведе сина си в живота, но който никога не разбира, какво иска всъщност сърцето му. Във филма този образ въплащава Лио, потомствения продавач на кадилаци, който също има своята мечта, но я сбъдва едва със смъртта си – построяването на кула от кадилаци по далечния път към луната. Така въпреки силната връзка, „бащата” и „сина” няма как да се разберат – Аксел смята, че кулата от кадилаци би се срутила, а Лио не иска да повярва, че момчето му вече е пораснало и иска да го задържи в своя свят на розови коли.

Началото и края на историята за пораставнето се рамкират с белите снегове на Аляска, където ескимоското семейство се бори за оцеляването си, а малкото момче се мъчи да порасне. Така се появява и символът на преминаването от деството към съзряването – балонът. И ако рибата кръжи около мечтите на хората, то балонът ги издига към тяхното порастване. Така последователно го виждаме при малкото ескимосче, после в краткия стар филм от детските години. Балонът издига стола на Грейс, когато тя е готова да доведе мечтите си до край, и накрая долита до Аксел, за да му напомни за същото малко ескимосче, което го е пуснало и което колкото и да му се иска няма да изтича от някъде и да го прегърне.

Една от темите, с които Кустурица се заиграва, е тази за американската мечта. Тя прозира в напомнянията на майката на Аксел, че Америка е вече открита ( „Добро утро, Колумбе”) и в увлечението на Лио по розовите кадилаци и евтиния одеколон ( „той беше последния динозавър който мирише на евтин одеколон и и все още вярваше в американската мечта”). Дори самото заглавие на филма  крие своето значение – американска мечта, но разбрана по своему – фантазният свят на Аризона.

Мечтата или сънят от заглавието всъщност се оказват точно толкова илюзорни, колкото и самата американска мечта. Всеки от персонажите живее със своите желания, но сбъдването им се оказва близко до смъртта. Ако за Аксел това е пътуването до Аляска от сънищата му, то е, защото той не усеща, че  този сън е призракът на смъртта на нещо вътре в него – на малкото ескимоско момче, чийто родители са още живи в леденото иглу. В последствие именно чрез мечтата на Илейн за летене, той осъзнава, че мечтите са сън, а сънят е смърт и в полета към небето, някой неизменно трябва да умре („Понякога трябва да се разбиеш в дърво, за да разбереш какво трябва да направиш… Трябваше да застрелям една от двете, но не можех да преценя коя. И двете бяха толкова нещастни.”). До идеята за мечтата и смъртта най-много се доближава Грейс, която иска да събере смелост за самоубийството си, предизвиква смъртта с играта на руска рулетка, но не е готова да я приеме. Едва когато постига това, което през цялото време търси – любовта на Аксел, изживява своята инициация, която я подготвя за последното гръмване на пушката. В това отношение персонажите на Илейн и Пол остават завинаги в своя свят на илюзии, без да успеят да изживеят порастването, през което преминават Грейс и Аксел и до което достига Лио едва след смъртта си. Те никога не успяват да изградят своята от кула от кадилаци.

В филма си Кустурица се заиграва с конкретни детайли, цитира Хичкок и Скорсезе и се самоцитира. Моментът в който Грейс решава да се обеси на чорапогащника си, но той започва да пружинира между пода и тавана превръщайки трагичния й опит в подигравка, напомня за обесването на една от героините от „Баща в командировка”, която в крайна сметка пада в тоалетната чиния. Ключова за персонажа на Пол остава привързаността към ролята на Роджър Тронхил от „Север – северозапад”. Повтарянето на позната сцена носи едновременно препратката към Хичкок и характеризира личността на Пол и неспособността на публиката да усети неговото изкуство, което той прави разбираемо само за себе си. Може би именно в това се състои невъзможност да  осъществи мечтата си. Друго такова намигване, само че към Роберт Флеърти, е името на кораба в епизода в Аляска – зад малкото ескимосче ясно се четат думите Нанук, намек за първия американски документален филм, наблюдение над едно ескимоско семейство,  „Нанук от Севера”.

Не на последно място стигаме и до Чеховия принцип, че пушката показана в първо действие ще гръмне в последното. Този фатален гърмеж довежда до сбъдването на една мечта и до съзряването на двама души (тази развръзка е предварително загатната с издигането на стола на Грейс от балоните). Това неизпълнено обещание превръща окончателно Аксел в мъж, нещо, от което героят на детството му Лио толкова се опитва да го предпази („Не искам да продаваш коли, това ще те накара да пораснеш твърде бързо”).  Балонът долита за последен път през прозореца на изоставения магазин за кадилаци, а рибата отвежда Аксел в онзи сън, с който филмът започва. Само че вече го няма малкото ескимосче, а рибата е обърнала очите си от другата страна. Загубила ли е нещо по този начин? Да, способността да вижда от едната си страна, но когато губиш нещо, винаги печелиш нещо друго.

Advertisements
Публикувано на Анализи, Другото Кино, Холивуд и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

4 Responses to Аризонска мечта

  1. bat'Petzo каза:

    Гледал съм „Аризонска мечта“ повече пъти отколкото „Банда БМХ“ ,което е над 15 и винаги забравям за какво всъщност става въпрос.Гледам го пак и сякаш пак ми става ясно и си припомням…..аааа да бе да ….След време обаче пак ми е трудно да си спомня. Хубаво е човек да забравя така се връща отново и отново към нещата ,които обича. Въпреки ,че и малко ме дразни вече да го гледам ,все пак продължавам.Може би и аз както Пол Лежер някой ден ще напълня една вана с водка ,ще си пусна „Аризонска Мечта“(вместо Север-Северозапад) и ще бухна телевизора( вече лаптопа ) във ваната та всичко да свърши…. (Обаче пък ако лаптопа не е сложен за зареждане няма да ме убие и всичко ще продължи отново.)

  2. Нели каза:

    Прекрасен филм. И много добър текст ;]

  3. С този текст поставяме началото на една доста сериозна тема „Анализи“. Поздрави, анализа е чудесен.

  4. Pingback: 8 милиметра става мултикултурен | 8 милиметра – блог за кино и литература ;)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s