10 филми на ужасите

Блогът ни се разраства и вече имаме втори гост автор. Александър Драганов ни предоставя интересна класация на десет филма подходящи да си изкараш акъла някоя вечер или пък докато си сам вкъщи. Класацията е изключително субективна, не претендира за представителност и не включва някои филми, които иначе са икони на жанра /най-вече „Пришълецът”, който винаги е бил на ръба между ужасите и екшън-фантастиката, особено след бракът с „Хищника”, но също така и „Психо”, който макар и прадядо на жанра за мен си е повече трилър/.

10. Господарят на Желанията /The Wishmaster/

As you wish

Филм от 1997-ма година, заснет от режисьора Робърт Куртцман и, по-важно, продуцента Уес Крейвън /отговорен за „Кошмари на Улица Елм”/, „Господарят на Желанията” р азказва историята на джин. В случая това не е добрият дух от бутилката, а зло създание от древността, изпълняващо жела нията на хората, но по ужасяващ начин, който ги убива и прави душите им роби на джина. Затворен в скъпоценен рубин през средните векове, джинът бива освободен в наши дни по вина на Александра, специалистка по скъпоценни камъни, взела пагубното решение да изследва красивия рубин. Скоро джинът започва да вършее из улиците на Лос Анджелис, но това е лошото. Той се опитва да убеди Александра да изпълни три нейни желания, което би отворило портите към отвъдния свят и би направило човечеството плячка на джиновете, реещи се между тленния и отвъдния свят…

Филмът по ори гинален начин изкривява една стара легенда, като създава един от най-зловещите злодеи в жанра на ужасите, изигран с видимо удоволствие от Ендрю Дивоф. Той въобще не си поплувя и представя на зрителите серия от ужасяващи убийства, сред които откъртване на челюст, излизане на скелет от жив човек и мигновена, гнусна ракова атака. Освен гадориите, които правят този филм може би вторият по „кървавост” в класацията ми, “The Wishmaster” блести и с актьорския състав, събрал легенди от този филмов жанр като Робърт Енглънд /Фреди от „Кошмарите”…/, Тони Тод /Candyman/, Ангъс Скрим/Phantasm/, Сам Рейми/Darkman/ и Кейн Ходър/Friday the 13^th/. Ако искате да видите „в какво се превръщат мечтите” и се гордеете със здрави нерви и силен стомах – този филм е за вас.

9. Джипърс Крипърс /Jeepers Creepers/

What’s eating you?

Този филм, режисьор на който е Виктор Салва, а продуцент – самия Франсис Форд Копола, излезе през 2001 година и разказа една позната история, но по доста гаден начин, който определено кара зрителя да потръпне. Брат и сестра пътуват по някоя от безкрайните американски магистрали, когато виждат забулен в черно мъж да пуска някакви пакети по тръба близо до стара, изоставена църква. Кратка проверка установява наличието на стотици трупове под църквата, а забуленият мъж скоро е по петите на брата и сестрата, като ги гони със своя стар, но неестествено бърз камион. Когато по радиото започва да свири една стара песен с многозначителен текст, бегълците разбират, че са преследвани от нещо, което не е от този свят, но иска плътта им.

Макар да използва познати похвати за направата на филма и неговият злодей, Салва е успял да създаде действително пилеща по нервите лента с изключително песимистичен финал, който отличава филма от повечето заглавия в жанра, а и въобще. Макар да е сравнително нов злодей и да участва само в два филма, Крийпър според мен е определено едно от най-противните изчадия, измисляни в киното.

8. Дагон /H.P. Lovecraft’s Dagon/

La secta del mar

Да се опиташ да хванеш духа на великия Х.Ф. Лъвкрафт на филм е малко или много загубена кауза, но „Дагон”, филм на режисьора Стюарт Гордън, заснет през 2001 година, успява да се справи донякъде и това е достатъчно за да катапултира лентата в моят личен топ 10.

Двойка туристи пътуват с яхта из средиземно море, когато ги застига буря. Те спират да търсят помощ в малкото крайморско градче Инбока. Много скоро обаче те откриват, че има нещо много сбъркано в рибарското селище – всички хора са странни и уродливи, имат своя собствена, тайна религия и очевидно кроят нещо по адрес на гостите. Не след дълго младежът се оказва разделен от приятелката си и единственият начин да я спаси е да се потопи дълбоко в ужасяващите тайни на Инбока…

Направен едновременно по късият разказ „Дагон” и повестта „Сянката над Инсмут”, филмът блести с блестящ първи половин час, който хваща атмосферата на Лъвкрафт въпреки осъвремената история и действително сблъсква зрителя с едно въображение, което не знае граници. След това филмът прави крачка назад, използвайки по-стандартни хорър похвати, като кърви, дране и внезапни атаки на чудовища от тъмното, но въпреки това запазва своята атмосфера на лепкав ужас до самия си, традицинно в стила на Лъвкрафт, смазващ с песимизма си финал.

7. Петък 13-ти /Friday the 13^th/

His name was Jason and today is his birthday

Една класация с ужаси няма да е пълна, ако в нея не фигурира филм за Джейсън, прочутият убиец с хокейната маска и тежкото мачете. И понеже според мен никоя лента от безкрайната поредица не блести с особени художествени качества, реших да включа най-ефектната – а именно тазгодишният римейк на Маркус Ниспл.

Историята е позната на всеки фен на ужасите – група пубери отиват на вилата на свой приятел край красивото Кристално езеро, където преди години са се случили серия от брутални убийства, извършени от разгневена майка, чието дете, идиот на име Джейсън, се е удавило. Идеята им е да си прекарат добре и момчетата да „оправят” мацките, но вместо това те се оказват въвлечени в смъртоносна игра на оцеляване, когато уродливия Джейсън изплува от близката гора и започва да ги избива един по един…

Това е в общи линии сюжетът на 80% от филмите за „Петък 13-ти”, но версията на Маркус Ниспл блести с прилична актьорска игра, симпатичен главен герой, търсещ изчезналата си сестра /в ролята звездата от „Свръхестествено” Джаред Падалеки/ и изключително зловещ Джейсън – бърз, коварен, злобен и изключително жесток, много по-добре разработен отколкото в старите филми. Идеален ужас, ако искате филм, от който да се задавите с пуканките си…

6. Хелрейзър /Clive Barker’s Hellraiser/

We have such sights to show you

Много малко хорър творци, ако изобщо има такива, могат да се похвалят с въобращение, страховито и ужасяващо като това на Клайв Баркър, известният режисьор, художник и писател, споделящ вече 20 години безумните картини в ума си с шокираната, отвратена, но никога безразлична публика. А най-известната история на автора е безспорно филмът „Хелрейзър”, направен по новелата „Прикован към Ада”.

Франк е търсач на силни усещания, който разрешава загадката на вълшебната кутия на Льомаршан – пъзел, подобен на кубчето на Рубик, който според легендата ще отвори път към неповторими удоволствия. Това, което кутията действително отваря обаче е проход към Ада – и Франк бива отвлечен от ценобитите, най-жестоките и уродливи демони, за които най-голямото удоволствие е в най-жестоката болка. Скоро след това в домът на Франк се настанява неговата някогашна любовница Джулия. Тя открива останки от бившият си приятел, които се оказват жадно за кръв зомби. Скоро Джулия започва да търси жертви, с които за възкреси Франк, а в играта се забърква и Кристи, нейната племенница, която се озовава в адският сблъсък между Франк и лудата му любовница от една страна, и садистичните ценобити, от които никой не се е измъквал, от друга…

Безспорно оригинален и нетрадиционен, този филм изправя косите на зрителя със своите покъртителни сцени на насилие и уродливост, които на мнозина идват твърде много. Безспорно най-кървавият филм в поредицата, „Хелрейзър” блести и с играещия епизодична роля Пинхед, върховният ценобит, който в продълженията се издига до фигура на абсолютното зло. Този филм НАИСТИНА не е за лица под 18 години или за хора с по-слаби нерви и чувствителни стомаси.

5 Нещото /The Thing/

We found something… something… thing…

Всичките епизоди на „Досиетата Х” и „Псифактор”, в които храбрите агенти оставаха сами в зимна база с опасен паразит, за безсрамни копия на един много силен, много страшен филм с неповторима атмосфера – „Нещото” /1982 год/ на големия режисьор Джон Карпентър /”Хелоуин”/.

В ледената пустош на Антарктида група учени попадат на отряд очевидно полудели норвежци, които стрелят по някакво куче. Норвежците се движат на хеликоптер, който катастрофира и така оставя американците без отговор за причините за отчаяният лов. Те прибират кучето, красиво хъски в своята база и с това си действие се озовават въвлечени в невероятен кошмар. Хъскито се оказва хищно извънземно, която променя формата си и убива този, от който я е взело. След като убива другите кучета, Нещото се насочва и към хората и скоро никой няма да има доверие на никого. Сами в ледената пустош, учените ще трябва да открият кой от тях е извънземният и да го спрат – защото ако чудовището се озове сред градове с гъсто население, това ще сложи край на човешката цивилизация!

„Нещото” според мен е безспорно най-страшният филм за извънземни в историята. Карпентър е създал изключително тягостна атмосфера, противно и всесилно същество за злодей, стягаща гърлото атмосфера на клаустрофобия и сковаващ страх, и гнусни специални ефекти, които до ден днешен хващат зрителя. Като бях малък филмът ми изкара акъла, гледах го после като голям и отново усетих да ме лазят тръпки. Впечатляващ филм!

4 Хелоуин /Halloween/

The night He came home

Ако „Психо” на Алфред Хичкок е прадядото на съвременните филми на ужасите, то „Хелоуин” /1978/ на Джон Карпентър е реалният им баща, изключително впечатляващ филм, който канонизира онези похвати в жанра, които по-късни образи като „Петък 13-ти” и „Знам какво направи миналото лято” ще превърнат в клишета.

Години наред Майкъл Майерс е живял в клиника за душевноболни, след като още в невръстна възраст убива своята по-голяма сестра. Според неговият психиатър д-р Лумис зад очите на това момче се крие чистото зло. Вече голям, Майкъл успява да избяга в нощта преди Хелоуин и се връща в родното си градче, носейки гибелна заплаха за сестра си Лори… и всеки, който се изправи на пътя му.

Майсторски заснет от Джон Карпентър, с изключително въздействаща музика, брилянтно заснети сцени на напрежение и вцепеняващи зрителя гонитби, „Хелоуин” е сред най-най класическите ленти в жанра на ужасите и при все по-некачествените си продължения и още по-некачествените си римейкове, си остава еталон за качествен хорър.

3 Птиците /The Birds/

It’s the end of the world

Едва ли има по-известен майстор на ужасии в киното от Алфред Хичкок и макар повечето хора да се възхищават на безспорно много впечатляващият „Психо”, аз предпочитам да спомена в своята класация неговият шедьовър от 1963 година – „Птиците”.

Сюжетът на филма е прост и в същото време изключително странен. Богато момиче от Сан Франциско се насочва към красив крайбрежен град в търсене на красавец, пленил сърцето й. Първата част от филма е подчинена на флирта между двамата и единствения намек за нещо страшно са странните, внезапни атака на птици, случващи се отвреме-навреме. Постепенно атаките зачестяват и стават все по-свирепи, докато накрая целият град не бива нападнат от ята обезумели, кръвожадни птици, решени да унищожат всеки човек, на който попаднат.

Няма нужда да говоря за качествата на филма – не са малко специалистите, които намират Хичкок за най-добрия режисьор на всички времена, така, че няма никаква изненада нито от това, че той е произвел сцени, които биха били трудни за пресъздаване и днес въпреки наличието на компютри, нито че е направил хорър, който не разчита на саундтрак – единствените звуци в общи линии са зловещите крясъци на чайките, гаргите и косовете, обикалящи над жертвите си. Това, което е впечатляващо обаче е на първо място атмосферата на градишащ се ужас, който постепенно нараства до кресчендо, а също така и факта, че всичко това е постигнато с едни добре познати и дори обичани същества като птиците. Класиката си е класика, а Хичкок е баш класика на ужасите.

2 Сиянието /The Shining/

Heeere’s Johnny!

По принцип не съм фен нито на Стивън Кинг, нито на филмите по неговото творчество, но „Сиянието” /1980/ на Стенли Кубрик наистина е феноменално добър хорър, както е видимо от класацията, един от най-хубавите, които съм гледал някога. Разказващ старата история за обитаваната от духове къща, филмът ни запознава с Джак Торънс и неговото семейство, жена и дете, които заминават да живеят в красив, стар запустял хотел. Скоро обаче нещата излизат извън контрол, когато Дани започва да вижда ужасяващи видения от кървавото минало на хотела, а Джак бавно полудява, бивайки посетен от призраци, нашепващи му страховити неща. В крайна сметка Джак напълно се откъсва от нормалния свят и решава да убие най-близките си хора…

Според мен нещата, които правят „Сиянието” специален филм са две – перфектната режисура на Стенли Кубрик, който по всички източници е бил на ръба между гения и лудостта докато заснема филма и играта на великия Джак Никълсън, който брилянтно предава прогресиращата лудост на своя съименник. Повече за филма няма какво да се говори – той просто трябва да се гледа.

1 Кошмари на улица „Елм” /A Nightmare on Elm Street/

Nine, ten… never sleep again

Всички филми, които изброих досега в класацията на моменти са ме карали да примижавам от гадостите, а няколко са ме и… смущавали с виденията си, ако ме разбирате какво имам предвид. Един обаче е филмът, който ми е отнемал от съня и то при положение, че го гледах вече дърт, на 18 – „Кошмари на улица Елм”, шедьовърът на Уес Крейвън, създал според мен най-страшния и зъл хорър злодей на всички времена, нощният убиец Фреди Крюгер.

Тийнейджърите на улица „Елм” са измъчвани от един и същи кошмар. В сънищата им се явява силно обгорен мъж в стар, захабен пуловер и метални нокти, излизащи от ръкавица, който им обещава неописуеми страдания и в крайна сметка, смърт. От зловещо, това скоро става ужасяващо, когато младежи започват наистина да умират в сънищата си. Красивата Нанси се оказва единствената, която знае точно за какво става въпрос – преди много години жителите на тази уличка са изгорили жив Фреди Крюгер, жесток убиец на деца, успял да се измъкне от лапите на закона. Фреди обаче някакси е оцелял в света на сънищата и го е превърнал в място, където той определя правилата – ако умреш насън, умираш и наяве. Сега Нанси ще трябва да се справи с родителите й, които я мислят за луда и да се изправи срещу Фреди, който безмилостно избива приятелите й по все по-жестоки начини и затяга примката около нея…

“A Nightmare on Elm Street” е чудесно заснет филм и Робърт Енглънд е повече от убедителен като Фреди Крюгер, но според мен идеята е това, което прави този хорър най-страшният филм на ужасите. В крайна сметка всеки заспива, а в сънищата нещата не са такива, които изглеждат. Сюрреалистичното смесване на сън и будност, на истинско и имагинерно правят от „Кошмари”…-те силно клаустрофобично изживяване, а жестоките, брутални убийства на Фреди добавят към тази атмосфера, а не я профанизират, както става в останалите случаи. Филмът има и дузини продължения, а му се готви и римейк и макар те също да стават за гледане, нищо не може да се сравни с първообраза, който и до ден днешен хваща зрителя така, както и преди 25 години, когато филмът е бил направен.