Филмите на Уонг Карвай

В настроение за любов

Филмът е една красива импресия за любовта, такава каквато само влюбените я познават. Той не показва любовта, а напротив, дори я скрива- зад червените стени на коридорите, под тънките кълба дим, пред стрелките на часовника. Любовта на Карвай не е докосване, тръпка, изпепеляваща страст, тя е като поглед разменен по тесния коридор, когато се разминаваш с някого, като времето, което отброяваш до следващата среща, като играта на раздяла и обич.
Любовта на Карвай не е вечната любов от приказките, тя е само за хората, които са в настроение за това.
Любовта на Карвай не е тази, която мъжът и жената имат право да отстояват, тя е тайна и недоизказана страст- любовта на двама души, срещнали се за миг във времето и запазили спомена за този миг през целия си живот.
Любовта на Карвай не е любов към човека, а любов към детайла, към атмосферата. Не случайно героите виждаме отразени в огледала, затворени в тесни коридори, подтиснати от времето в големия бял циферблат.

2046

Историята от „В Настроение за любов” продължава в хотелска стая с номер 2046. Или може би в далечната 2046г. Или в романа на г-н Чоу, наречен така.
Тайната на г-н Чоу е, че обича само една жена – невъзможна и неосъществена любов. След нея поредицата от жени, които минават през живота му са просто гари, които не могат да го задържат.
Тези жени също имат своите тайни, но те остават заключени в хотелски стаи, тесни коридори, или прошепнати в кухината на някое прастаро дърво.
Любовта е клаустрофобично запазена между четири стени. Извън тях с бястна скорост се разминават влаковете на страстта и похотта.
2046 не е филм за отчуждението и пропиления в очакване живот.
2046 е филм за онези невидими нишки, които свързват съдбите на хората и ги превръщат в марионетки на собствените им чувства.

Пепелта на времето

Виното на забравата не е удавило любовта. В този филм никой не си спомня кой е, но и никой нищо не е забравил. Те се лутат сред пустинята на спомените между съзнание и подсъзнание. Те бягат от миналото, но и тайно го търсят. Наемен убиец, самураи, самотна жена, отчаяно момиче, шайка бандити.
За невъзможната любов и самотата като избор, за разминаващите се съдби, докосващи се само в мига на срещата и оставащи, във времето, което само виното може да размие.
Режисьорската версия на Карвай е един от най-красивите епоси на азиатското кино.

 

Чункин експрес

Най- жизнения и забавен филм на Карвай. Мистериозните и меланхолични любовни истории, тук са заменени от наивната любов на една продавачка на сандвичи към един обвързан мъж. Тук любовта не се крие в детайла, тя се обажда от всеки предмет на всекидневието. Приятелите на човека са неговите вещи, които пазят толкова много от живота му. Те също преживяват всяка среща, всяка раздяла- от както тя си е тръгнала сапунът е залинял, а ризата направо се е смачкала от мъка, кърпата на простора не спира да плаче.
Но любовта отново се е вмъкнала в дома му, весела и жива, каквото той не я очаква. Остава една игра на думи и пътищата им отново се разделят, за да се срещнат като в калифорнийската мечта.

Моите боровинкови нощи

Пътешествието на младата Елизабет през Америка определено не носи финната естетика и мистицизъм на останалите филми на Карвай. Любовната история е сладка като боровинковия пай от заглавието, но за съжаление предсказуема. Романтиката обаче неизменно присъства,отново в дребните детайли- ключовете и заключените врати, пътуването и очакването, и неизбежния за холивудските продукции хепиенд.