БЕЗ СВИДЕТЕЛИ

Филмът „Без свидетели” по пиесата на София Прокофиева „Среща без свидетели” е типичната за Михалков камерна драма. Този филм може би дори е най- камерен от всичките негови филми, защото персонажите (само двама) не напускат пространството на къщата. Единствените „прозорци” към външния свят са техните снимки и спомени, както и телефонът.
Между тесните стени на дома една разделена от години двойка търси отговорите, любовта, търси себе си и другия.
„Той, бившият съпруг” (в ролята Михаил Улянов) не може да понесе мисълта, че вече никога вече няма да може да се върне в този дом.


„Тя” е освободена от призрака му, най-сетне постигнала щастие, след девет години на надежди.
Другите двама персонажи присъстват индиректно- Димка (синът), чрез снимките си, вещите си, проблемите си, Валентин (новият съпруг), чрез телефоните разговори, любовта в сърцето й и детето в утробата й.
Макар че филмът се казва „Без свидетели” ние се чустваме точно като такива- сцените от един семеен живот виждаме иззад вратите, сякаш сме се скрили в съседния ъгъл и ги наблюдаваме.


Много важна роля във филма играе интериора- телевизора, музикалната уредба, лампите, скелета. Сякаш всичко в този дом е едновременно чуждо и свое. Персонажите се опитват да избягат, да се скрият зад тези предмети- зад вратите, писмата, да заглушат думите с музика, да скрият чувствата си като загасят лампите. Но на светлините от минаващия влак блясват сълзите в очите.
Всеки от двамата вижда ситуацията през своите очи и очаква, че другият мисли по същия начин. Оказва се обаче че за тези 3000 дни от както са разделени двамата много са се променили. Особено той. Амбициите са го превърнали в нищожество, в раболепно същество, жертващо чувства и достойнство, заради службата.
Страхувайки се от духовното си пропадане и все още копнеейки по нея, той често е търсил миналото в този дом. Сега обаче, когато вратата му е на път да се затвори, той е готов да бъде жесток, за да я задържи открехната.
Тя страда, чака, обича. Той вижда в това игри, с които тя иска да си го върне. Търси себе си в нея.


Тя е чиста и истинска. Иска просто покой. Той не може да понесе това, че в този дом вече не е нужен.
Изрязаната от сина му снимка, чуждото уиски на масата, го правят агресивен. Тя, достойно и с обич понася мъченията му.
Любовта обаче я няма. Това е и най- тъжното във филма. Колкото и да са се обичали двама души, времето ги е направило чужди един на друг, дори ги принуждава да си причиняват болка.
Манипулациите и изнудването му я нараняват още повече. Но при човек, който е чист пред себе си, каквато е тя, с тях не може да постигне нищо.
Накрая идва и катарзиса за него, вината от провалените човешки съдби се стоварва с цялата си сила. За нея идва любовта и щастието. Равновесието е възстановено и животът най- сетне продължава.

Advertisements
Публикувано на Другото Кино, Холивуд, Uncategorized и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

2 Responses to БЕЗ СВИДЕТЕЛИ

  1. Провокира ме да го гледам а после ще се задълбоча над текса ти. В момента съм по средата на филма. Въпросната пиеса на този етап доста успешно препраща към американски класики като Трамвай Желание и Котка Върху Горещ Ламаринен покрив.

  2. miraveselinova каза:

    Един от хубавите филми на Михалков според мен. Изпепелени от слънцето 2 малко ме разочарова, но мисля, че на теб ще ти хареса, доста военен е.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s