ОКУЛТИЗЪМ И НАСИЛИЕ И ФИЛМИТЕ НА АЛЕХАНДРО ХОДОРОВСКИ

За Алехандро Ходоровски
Алехандро Ходоровски е роден на 7 февруари 1929 г. в Токопила, Чили, в семейството на руски евреи – емигранти. В детството си той е аутсайдер и в семейната си среда и в обществото. На 9 години отива да живее с родителите си в Сантяго. Занимава се с поезия, интересува се от анархизъм и прекарва две години в университет като учи психология и философия. Напуска университета и започва да работи като клоун, като по-късно става театрален режисьор. През 1947г. основава собствена театрална група, наречена TEATRO MIMICO, а на следващата година написва първата си пиеса „Минотавър”. Въпреки успеха си, той усеща, че няма какво да го задържа в Чили и заминава за Париж.
Работи във Франция до 1960г., а после се установява в Мексико, където живее и до ден днешен. Женен е за Валери Ходоровски, от която има няколко сина и дъщеря. От предишния му брак с Бернадет Ландру е най-големият му син Бронтис.
Театърът
В Париж той започва да учи пантомина с Етиен Декроюкс и се включва в неговата студентска трупа. С тях той прави околосветско пътешествие и създава няколко пиеси между които „Клетката” и „Майсторът на маски”. После се завръща към театралната режисура.
Киното
През 1957г. Ходоровски се захваща с кино като екранизира новелата на Томас Ман „Отделените глави” в 20 минутен филм, като сам играе главната роля. Жан Кокто се впечатлява силно от филма и пише увертюра по него.
Три години по-късно Ходоровски заминава за Мексико и се установява окончателно в Мексико сити. Въпреки това той често се връща във Франция, където подържа връзки с Андре Бретон.
Развивайки интереса си към сюреалистичното, заедно с Фернандо Арабал и Роланд Топор, през 1962г. създават движението „Panic Movement”. Сюреализмът и абсурдизмът им шокират публиката. Част от създадените там филми са “Анибал 5” и „Фандо и Лиз”, който след премиерата си през 1968г. на филмовия фестивал в Акапулко, е забранен в Мексико.
Следващите му пълнометражни филми изобилстват с насилие и окултизъм.
„Къртицата” е филм, наподобяващ уестърн, в който мексиканският бандит Къртицата пътува из прериите, заедно с невръстния си син, търсейки духовно просветление. Още в първата сцена се засяга една от основните теми в творчеството на Ходоровски – инициацията. Със заравянето на портрета на майка си и първата си играчка, седемгодишното момченце трябва да изостави детството и да навлезе заедно с баща си в суровия мъжки свят на кръв и насилие. Тези сцени, обикновено в началото на филмите, предхождат пътешествието из бруталната действителност, която самите филми предлагат, (подобна сцена откриваме и в „Светата кръв”, когато баща татуира малкия Феникс в деня, в който той за пръв път ще познае ужаса на живота). Това, което интересува Ходоровски, не е достигането до инициацията като крайна цел, а всичко, което се случва по нататък с персонажите. Реалното им възмъжаване. За филма си той казва, че го е направил по същата причина, поради която хората употребяват халюциногенни вещества. Само че той предпочита да създаде това, което хората употребяващи такива вещества биха видели, вместо да произведе такова хапче.
Тук се оформя и другият основен мотив във филмите на Ходоровски, а именно персонажът, носещ характеристиките на Христос, в който винаги се въплащава самия той. Умирайки, прострелян в раните на стигмата, той се преражда във втората част на филма за да въздаде справедливост и да спаси своето царство.
Заради консервативното отношение към киното в Мексико, Ходоровски не излъчва „Къртицата” там, а се заема да го разпространи из други страни, на първо място от които САЩ.
След вниманието, което привлича в щатите с филма си, Ходоровски получава финансиране от продуцентът на Бийтълс Алън Клейн да заснеме следващия си филм „Свещената планина” по мотиви от незавършената сюреалистична новела на Рене Далмал „Планина Аналог” и произведението „Изкачване на планината Кармил” на Свети Йоан Кръстни. За създаването на „Светата планина” самият Ходоровски и целият му екип прекарват няколко месеца, затворени в къщата на режисьора, практикуващи духовни и мистични упражнения и употребяващи LSD и халюциногенни гъби.
Отново в главната роля Ходоровски играе мистичен алхимик, които повежда седем известни и богати хора, символизиращи седем от планетите – Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон, и съответстващи им на най-низките човешки страсти. Другият основен персонаж е „Крадецът”, отново фигура символизираща едновременно Исус Христос и Глупакът от картите Таро. В този филм също основна тема е инициацията, само че тук самият процес до достигането й е това, което филмът разглежда.
В крайна сметка Алхимикът подиграва своите последователи, които след извратените изпитания и духовни практики, през които преминават, са инструктирани да напуснат веднага планината, като при тези думи камерата се отдалечава и виждаме как самият Ходоровски дава въпросните наставления на целия снимачен екип.
След не толкова популярния „Бивникът”, Ходоровски създава следващия си шокиращ филм-култ „Светата кръв”. Макар че е определен от критиците като хорър, смятам, че „Светата кръв” е доста по-изчистен и естетически поносим от предишните два. Отново темите за човекът- Христос и инициацията са водещи. Тук главната роля се играе вече не от самия Ходоровски, а от синът му Аксел. Филмът започва с наподобяващата Христос фигура на психичноболния Феникс (отново мотивът за прераждането), седящ на дърво в болничната си стая. Чрез реминисценция се връщаме към детството на малкия Феникс и по-точно споменатия по-горе момент, свързан с посвещаването му от баща му и татуирането на птицата Феникс на гърдите му. Историята, която се разгръща съдържа повече магически мотиви от предишните филми на Ходоровски, като хипноза, психомагия и тн., но отблъскващите и гротескни моменти са по-малко,а насилието е по-скоро представено, отколкото показано. Присъстват обаче задължителни окултни елементи – кръв, човек без ръце, ритуали и тн. На финала, окултните зли сили са победени от любовта.
През 2011г. се очаква продължението на „Къртицата” – „Авел Кайн или синовете на El Topo”.
Психомагия
След пристигането си в Мексико, Ходоровски се запознава с будисткия монах Ежо Таката, които го въвежда в дзен. Ходоровски превръща собствената си къща в зендо, където събира други представители на будизма за медитация и самопознание.
Занимава се също и с психомагия, психогенеалогия и инициационен масаж. Психомагията се занимава с лекуването на психологически травми. Според тази терапия, изпълняването на определени ритуали може да въздейства директно на подсъзнанието и да го освободи от травми, които понякога са предавани с поколения. Психогенеалогията представлява изучаването на родословното дърво с оглед да се определи най-добре характеристиката на човека.
Ходоровски издава няколко книги, свързани с тези теми, между които „Психомагия: свещения капан” и автобиографията си „Танц с реалността”.

Филмография
1957 Отделените глави (Les têtes interverties)
1967 Фандо и Лиз (Fando y Lis)
1970 Къртицата (El Topo)
1973 Свещената планина (The Holy mountain)
1978 Бивник (Tusk)
1989 Светата кръв (Santa Sangre)
1990 Крадецът на дъги (The Rainbow thief)
2011 Авел Кайн или синовете на Къртицата (Abel Cain or the sons of El Topo)
Източник: Wikipedia.org