Филмите които промениха живота ми

С удоволствие се включвам в класацията на нашите приятели и интелектуалци от сайтът за кино критика Framespotting.net. Темата e „Филмите, които промениха живота ми”.

За това тази класация, както и всички останали правени в 8милиметра, не е със състезателен характер. Някои филми промениха живота ми, други визията ми за кино, но надявам се да ви се стори поне малко интересна.

Първи стъпки в киното:

Цар Лъв/The Lion King

Това кажи речи е може би най-ранният ми спомен когато се докоснах до магията на киното, макар и анимационно такова. Друг филм на Дисни така и не ми се случи да гледам. С годините пораснах, напълно го забравих, но преди няколко години реших да си го припомня и вече изгледан от гледната точка на възрастен човек, да осъзная какво прави този детски филм „най-великата анимация на всички времена”. Звезден каст, невероятна атмосфера, определено „животинският“ Хамлет….

Капитан Блъд/Captain Blood

Ако не беше Холивуд едва ли много от нас днес щяха да са наясно и с невероятният приключенски роман на Рафаел Сабатини за реалната историческа личност „Капитан Блъд”. Това е лента, която баща ми бе записал на видео касета от канала за американски класически филми TCM и общо взето така ме запали и по самото кино. В главната роля е незабравимият Ерол Флинт. Самата лента изглежда повече от прилично за филм правен 1935 година.

Поклон пред древната Холивудска класика:

On the Town/В градът

След приключенията на Ерол Флин разбира се, доите време и за малко по-висока топка изкуство. Класическият Холивудски (Бродуейски) бе друг преломен момент, който ме обвърза с киното“On The Town” разказва историята на трима моряци, които за пръв път акостират в живота си в Ню Йорк. Те имат на разположение 24 часа за да разгледат градът където разбира се, всеки среща момичето на живота си. В ролите Франк Синатра, Джин Кели, Джулс Мънчин  и още много големи звезди. Без този мюзикъл едва ли щях да се запаля така и да преоткрия „Singing in the Rain”, “The Wall”, “Hair”…

Eто така започва големият мюзикъл „Set a course to PORT ROYAL!!!“:

От тук насетне ще продължа с още няколко филма, които префасонираха представата ми за кино и правенето му в по-късните ученически години и ранни студентски.

Властелинът на Пръстените: Двете Кули/Lord of the Rings: The Two Towers

Няма да си кривя душата. Сега като го гледам   съм наясно, че  този филм е в толкова зловеща разминавка с трудовете на Толкин, че на моменти ми е неудобно да го коментирам дори. Също така носи със себе си и една от най-калпаво заснетите битки, която съм гледал. А финала с конницата водена от Ееомер, която щурмува от височина колона с копиеносци и ги разбива ме хвърля в ужас как е възможно подобно невежество, по отношение на елементарни физически и военни правила.

Обаче се появи в кофти етап от живота ми, когато просто имах нужда от надъхващ филм, който да преобърне кофти настроението в тежките младежки години. Макар и най-слаб от цялата трилогия Двете Кули ми донесе една незапомнена романтика, която не ме отпусна дълго след прожекцията.

Боен Клуб/Fight Club

Далеч съм от мнението, че Финчър е „Златен Бог” на всичко, което прави. Но този филм много нагледно ни разкрива, това което всъщност  бихме искали да бъдем, но уви продължаваме да бъдем роби на корпорациите с работно време от до. Разбира се, това е за тези, които ще го разберат. Останалите просто ще видят „бахти” якият заплетен филм с много бой или просто ще го отметнат настранакато филм, който банализира насилието.

Една от сцените, които правят филма гениален:

Въпреки всичко, това е лента, която носи огромна доза психология и тема за размисъл. А дори и да не видите такова нещо в него, то поне си струва да разтърси вътрешният ви свят, както стана с мен при първото му гледане.

Пълно Бойно Снаряжение/Full Metal Jacket

Това не е просто филм за войната а най-добрият психологически филм, който ми се е случвало да гледам. Дори невероятният анализ на Кубриковият филм правен от Роб Агер не е достатъчен да обясни защо това е най-гениалният военен и психологически филм правен някого. Всеки един кадър, надпис е уникален и сам по себе си прави някакъв социален коментар.

Анализът в девет части:

Фотоувеличение/Blowup

Фотоувеличение на Антониони бе преломен момент в живота ми, които ми обърна представите за кино. Помогна ми да осъзная, че в киноизкуството (и в изкуството въобще ) няма вярно и грешно. Не съществува понятие като вярна или погрешна интерпретация тъй като всеки има свободата да тълкува режисьорските решения по свой собствен начин. Филмът, който ме накара да мисля и да се ровя в интернет с часове за да намеря смисъла.

Получава се така, че десетки родни и световни кинокритици разтягат локуми за това какъв е смисъла на хотелският неонов надпис над сградата в Еди коя си сцена, но накрая истината, че надписа е сложен от Антониони само и единствено за осветление.

Контакт/Contact

Филмите на Земекис винаги са ми „разбивали” с емоция, която не ме е отпускала доста дълго време. Излишно е да споменавам  за „Форест Гъмп” и „Завръщане в Бъдещето”. Контакт е режисиран от носителя на оскар за режисура Робърт Земекис и е по книгата на автора носител на пулицър Каръл Сейгън. Това е един от онези смели филми, които без да дразнят поставят въпроса за религията, атеизма и накрая излизат с една откровена езотерична истина. Категорично заявявам, че който не е плакал на този филм той не е живял.

Пришълецът/The Alien

За къде такава фундаментална поредица без дядо ви Ридли. Вярно, липсват много велики режисьори и техните филми, но не знам кой друг автор е оставил по-ярък спомен в съзнанието ми от загадъчният и страховит убиец в мрака. За мен този филм си остава актуален на всяка една възраст и макар чисто и просто хорър „Пришълецът” е своебразен учебник по кино. Повече за това прочетете в този ми анализ за филмите на Скот.

Brazil/Бразил

Да бъда честен напоследък не мога да понасям вдетинените (граничещи с дебилизъм) излияния на Тери Гилиъм. Колкото и да се опитват да ми ги изкарат сюрреалистични и тн. просто магията не се получава. Но когато за пръв път се сблъсках с фундаменталният му „Brazil” останах безмълвен. Не мога да се сетя за по-добра интерпретация на „1984” от тази гениална дистопична социална сатира.