Мечове в Леда

С какво по-хубаво да съживя блога, освен със завръщане към жанра, който преди много години започнах да чета. Все още си спомням как още като прохождащ писател се опитвах да пиша и мечтаех да видя разказите си издадени. Ето че почти десет години по-късно тази мечта се сбъдна, защото на 29.01.2011 г., на десетите годишни награди на Националният Клуб за Фентъзи и Хорър „Конан” бе представено първото издание на клуба – сборникът с разкази „Мечове в Леда”, в който и аз имам участие. Снимки от събитието ето тук.
„Мечове в Леда” е напълно независимо издание на авторите, които са го съставяли. Смела стъпка бих казал, защото в страна като нашата ако сам не вдигнеш шум и не вложиш средства, едва ли някой ще те забележи, че пишеш и искаш да кажеш нещо.

Та, повече за съдържанието на самия сборник. В него вземат участие хора с различен опит – от изявени автори с книги зад гърба си до ученици, които правят първите си стъпки в писането. Концепцията на сборника става ясна още със заглавието и визията на корицата, а именно зимно приключение с меч и магия. Във встъпителните думи главният съставител на сборника Александър Драганов споделя, че идеята му е дошла една зимна нощ, когато се разхождал по снега и вдишвал дълбоко студения въздух. Така се родил разказа за мрачен елф, който със шеметен бяг от народа си се озовава в „Ледената Планина”. От тук на сетне историята е ясна, събират се съмишленици и създават сборника със зимни фентъзи разкази.

Преди да напиша кратки ревюта заа всеки един от разказите, ще споделя личното си и кратко мнение за сборника като цяло. Разказите, за мое съжаление, не успяват да бъдат обединени със зимата по начина, по който ми се искаше и си представях.
Просто половината от тях спокойно можеха да се случат например есен или лято. Същото важи с пълна сила и за моя разказ „Златният Вълк”, който фигурира в сборника. Това, което ме впечатли истински обаче е, че във всички разкази без изключение се забелязва насоченост към човешките ценности (макар и не всички персонажи в тях да са човеци), а не просто поредната история за меч и магия, в която някакви герои убиват злодей.

Сега ще представя кратки ревюта за разказите, което е изключение, тъй като по принцип избягвам да ревюирам сборници по този начин.

„Ледената Планина” и „Лихварят” са двата разказа на Александър Драганов, с които започва сборника. Те проследяват историята на мрачния елф Алтиарин, който осъзнал какво е любов бяга от фанатичните си събратя, за да попадне в света на хората, където обаче култа към боговете не е по-малко жесток от този на елфите.

Първият разказ, „Ледената Планина”, е социална критика към религията в най-суровия си и дискриминиращ вид, а вторият „Лихварят” ще сблъска читателя с един доста фаустофски проблем, свързан с продаването на душата и други престъпления. Ето момента, който ми направи най-силно впечатление от

„Лихварят”:
„-Инквизиторите са доволни от това, което вършат и са убедени, че е добро. Докато сами не осъзнаят грешката си, те са отвъд всяко спасение.”

Втори поред е „Кулата в Леденото Езеро”. Разказът на Бранимир Събев е изграден по класическите канони на фентъзито. Младият принц Глациус, престолонаследник
на Нордола, е поел на своя глава на опасно пъешествие. След сериозни перипетии той среща приятели, с които да продължи опасната си мисия, но на края всичко може да се окаже напразно, защото на финала ги очаква смъртоносен туист. По мое мнение щеше да стане великолепно ако Бранимир бе смесил жанровете с това, което пише най-добре, а именно хоръра, но дори в класическата си форма разказа трогва с
човешките отношения. Откъс направил ми най-силно впечатление:

„- Двамата заедно ще властваме – шепнеше Вернатар – Първо над езерото, после над кралството, накрая над света. Така ще бъде, защото ние сме създадени един за друг. Защото ти и аз сме от леда родени.”

За своя разказ „Златният Вълк” няма какво толкова да кажа. Нестествено ще бъде да хваля себе си за това ще копирам това, което е написал Бранимир в литературния си блог „The Dark Corner”.

Васил Мирчев-младши – „Златният Вълк“: по принцип синът на големия български режисьор Васил Мирчев („Снаха“, „Танго“, „Неочаквана ваканция“) пише сценарии за сериали и късометражни филми още преди да завърши драматургия в НАТФИЗ. В този сборник той разкрива друга страна на таланта си, навлизайки в дебрите на белетристиката с разказа „Златният Вълк“. Гарет не е типичният герой от фентъзи-епос: грамаден, як и глупав, размахващ тежко острие. Не е силен, нито умел с меча, но ще направи всичко, за да защити и предпази жената, която обича. Ако трябва, от целия свят.

Иван Димитров – „Пратка от Египет“: за хората от НКФХ „Конан“ Иван Димитров е известен като един от съоснователите на клуба. За читателите на сп. „Computer“ е известен като един от списващите статиите му. За феновете на книгите-игри е известен като авторът на „Господарят на Душите“, написана под псевдонима Айвън Фогър. За мен лично, е талантлив млад български писател, който ни поднася една нестандартна фентъзи история, в която най-силно впечатление ми направи контрастът, набиващ се в очи още със заглавието. Египет извиква в съзнанието жега, суша и пясък, ала този път мумията на древния фараон няма да броди из безконечните коридори на пирамидите, а ще всее страх по заснежените улици на малко градче…

Станьо Желев – „Сянката на Магьосника“: за своите крехки петнадесет години, ученикът от Американския Колеж прави впечатляващ дебют, съперничейки на всички останали автори в сборника. Творбата е изпипана точно както трябва: има си завръзка, има сюжет и най-вече запомнящи се образи: тъгуващо по отминалите времена джудже, градски първенец, който е ловък политик и дирещ отмъщение магьосник, способен да изпепели в пожара на яростта си целия свят.

Яна Маркова – „Подменена Приказка“: единствената жена в екипа ни поднася една оригинална история, позната ни отчасти от фолклора ни, но променена по един очарователен начин. Змейове, феи, вещици, самодиви, горски духове, незнайни зверове… и на фона на всичкото това една млада принцеса, която ще направи всичко по силите си, стига да успее да спаси своята страна от вечен студ.