Ларс фон Триер

Експеримент (от латински Experimentum) е изследване на дадени явления чрез възпроизвеждането им при точно определени условия или чрез целенасочено въздействие върху тяхното протичане.

Киното е създадено след поредица от експерименти – технически, физиологически, психологически.

Като седмо и последно изкуство създадено чрез експеримент, киното и до сега се развива като поредица от опити и изпитвания, защото границите му са ни все още непознати.

Ларс фон Триер е един от новите експериментатори. Сигурно най-добрият. Той изпробва различни форми, жанрове, стилове, средстатва и подходи.

На 30 април 1956г. в малкия датски град Конгенс Лингби, северно от Копенхаген, се ражда Ларс Триер. Родителите му, Ингер и Улф Триер, са немски евреи, а фамилното им име идва от името на най-стария град в Германия – Трир .

По-късно в почти всички свои интервюта Ларс Триер разказва за семейството си като за среда на комунизъм и атеизъм, „в която няма място за чувства, религия или забавления”. „Аз идвам от семейство на комунистически нудисти. Беше ми позволено да правя каквото си поискам. Дали ходех на училище или се напивах с бяло вино не интересуваше родителите ми ни най-малко.”   – спомня си Ларс Триер. Така още в ранните си години, той формира интереса си към театъра, литературата и особено към киното. Първата си камера получава за единадесетия си рожден ден и от там започва четиридесет и тригодишната му снимачна практика. По същото време приема и главна роля в детския сериал  „Hemmelig sommer” („Secret summer” 1969г.). След края на снимките младият Ларс Триер продължава да ходи на снимачната площадка и да се интересува от всичко, свързано с филмовата техника там.

Между 1979 1982г. Ларс Триер посещава Датското филмово училище в Копенхаген. Интересува се от филмите на Ерих фон Щрохайм и Йозеф фон Щернберг, от който заимства и частицата „фон” към името си.

Във филмовото училище прави късометражните „Градинарят на орхидеите”, „Ноктюрно”, „Последният детайл” и „Образи на облекчение”. „Градинарят на орхидеите” е първият му филм и той самият играе главната роля. Насилието, лудостта и тъмната страна на човека, изглежда го интересуват още тогава. В следващия „Ноктюрно” се използва темата за слепотата, която по един или друг начин ще присъства в почти всичките му следващи филми. Определя го като най-важния си студентски филм и с него печели Мюнхенския филмов фестивал. „Ноктюрно” е вдъхновен от „Огледало” на Тарковски: „По това време вече бях гледал доста филми с различаваща се естетика и всъщност винаги съм се интересувал от различното- необичайното, но кадрите на Тарковски от този филм ми се сториха като дошли от друга планета.”, казва Триер в свое интервю.

Ларс фон Троер се дипломира с „Образи на облекчение”. Филмът, подобен на сън или халюцинация,  разказва за немски войник, в деня,  в който Съглашението  освобождава Дания.С пречупен дух и сломена воля той се разхожда из руйните на Третия райх, докато в същото датската му приятелка го предава и помага на войници от съпротивата в Дания да му поставят капан.

Във филма Ларс фон Триер доста ясно показва, че не е било нещо необичайно датската съпротива да се сдружава с немските окупационни войски. Тази тема и разкриването на публичната  тайна, която тя представлява, правят  филма обект на широка полемика. Ларс фон Триер дори е обвинен в романтизиране на нацизма в последвалите дискусии.

Все пак формата е дори по- новаторска и провокатовна от съдържанието, а това спомога за популяризирането на филма и излъчването му по датската национална телевизия. Години по- късно триер снима Европа, като един вид продължение на темата.

Първият пълнометражен филм на Ларс фон Триер е научнофантастичния трилър „Елемент на престъплението”( 1984г.). С него той поставя началото на трилогията „Европа”. Старият континент в неговите представи е показан като прогнила анти-утопия, в която царят безпорядък и смърт. Имайки предвид по-следващата му трилогия USA, изглежда Триер, който почти не е пътувал, поради многото си  маниакални фобии, във въображението си дели света на познатия умиращ и потъващ континент Европа и имагинерно присъстващия, но още по-зловещ САЩ. От друга страна единственото друго място, което се споменава във филмите му и то именно в „Елемент на престъплението” е Египет, чиято столица Кайро, главният персонаж Фишър напуска, защото е засипвана от пясъчни бури. Наказанията над континентите изглеждат като библейски и сякаш тези места са осъдени да платят като Содом и Гомор за прегрешенията си – Европа за престъпленията ( във всичките му първи филми по някакъв начин се намеква за изконната вина на европейците и тяхната цивилизация), Америка за лицемерната демокрация, Африка Бог знае за какво. Целият пейзаж на света, които се създава в така подредените филми, прилича на мрачна картина от миналото или може би бъдещето, където всичко е на път да се разруши, самоизяде и унищожи. Вероятно за това в очаквания през тази година „Меланхолия” действието се развива на друга планета. Логически погледнато светът на Триер се измества от разпадащата се Европа към Америка в търсене на американската мечта и по-добрия свят, но след като и там не открива нищо за което да се захване, никъде, където да се задържи, следващият избор логично се оказва „не на този свят”.

Интересно е да се отбележи, че въпреки постоянния стил във филмите си, Ларс фон Триер експериментира в почти всички жанрове. „Елемент на престъплението” е film noir. Както във всеки криминален филм детективът търси убиеца. Тук по-особеното е, че той изпробва метода, наречен „елемент на престъплението”, които изисква пълна идентификация с престъпника, за да се стигне до него. С приближаването до целта обаче Фишър се приближава все повече и буквално и преносно към себе си. Целият филм представлява разказа на детектив Фишър под хипноза. По това време той отново е в пясъчния Кайро и се надява чрез хипнозата да си спомни, какво се е случило в Европа, когато е разследвал така наречените лотарийни убийства. Слушайки историята му хипнотизаторът започва да се обръща към него с „Хари Грей”, името на мистериозния убиец на малките продавачки на лотарийни билети.

„Елемент на престъплението” е първият сценарий, който Триер пише заедно с Нийлс Вюрсел. Филмът печели наградата за най-добра техника на фестивала в Кан и е разпространен в тридесет и две страни. Въпреки успеха им, минават три години, докато успеят да финансират и осъщестят следващия си проект. Междувременно Триер снима музикални клипове и реклами, някой, от който не по-малко скандални от филмите.

През 1987г. е премиерата на „Епидемично”. Във филма Триер и Вюрсел играят режисьорът Ларс и сценариста Нийлс, които пишат сценарий за филм. Преди да успеят да го завършат обаче сценарият мистериозно изчезва от компютъра. Остават само заглавието „Инспекторът и проститутката”. Още по-мистериозно и двамата не си спомнят нищо от написаното. Това е единственият филм, продуциран от тяхната собствена продуцентска компания „Елементфилм”.

Триер определя това като любимия си филм, но публиката не е на същото мнение. Някъде между Вагнерова трагедия и нискобюджетен фарс, филмът разказва за злокобна епидемия завладяваща Европа. С това тандемът Триер – Вюрсел допълват картината на разрушението от „Елемент на престъплението”.

Следващият хронологично филм е екранизацията на мита за Медеа, но на него ще се спра по-подробно в следващата глава.

Последният филм от цикъла е „Европа”. Началото отново е хипнотично, като това в „Елемент на престъплението”, но тук хипнотизираните сякаш сме ние. Камерата следи релсите по време на движение на влак, а индиферентният глас на диктора бавно отброява до десет, с което ни въвежда в „Европа”. Третият филм е по-реалистичен от първите два, макар че използва доста сюрреалистични техники и средства. В Европа отново вали, пейзажът отново е пост-апокалиптичен, но тук имаме по-реално и персонифицирано зло – опустошението след Втората световна война. Младият американец идеалист Леополд Кеслер пристига във Франфурт непосредствено след края на войната. Той иска (както по-късно ще поискат някой от женските персонажи в следващите филми на Триер) да спаси разпадащия се свят. Наивността му го прави идеална жертва и инструмент в манипулациите на борбата за надмощие в следвоенна Германия. Във всеки по-напрегнат момент чуваме дикторския глас да отброява, което сякаш превръща ужасяващата действителност в лоша халюцинация или сън, хипноза, от която се надяваме Леополд ей сега да се събуди. Това обаче не се случва. На последното преброяване гласът съобщава, че Леополд е мъртъв. Тялото му остава във водата, където както се вижда още в „Елемент на престъплението” е погребано всичко от онзи реален живот, който може би някога се е случвал. Тялото остава да се носи по течението докато се влее в океана.

На няколко места във филма се усещат препратките към Хичкок, като моменти на съспенс, така наречените red herrings („червени херинги”) и музиката на Бернард Херман от „Vertigo”.

След излизането на „Епидемично” Ларс фон Триер публикува манифест, в които отбелязва към трилогията „Европа” и подзаглавия на филмите – „Елемент на престъплението” (неорганична субстанция) , „Епидемично” (органична субстанция) и „Европа” (концептуална субстанция). Нито той, нито Нийлс Вюрсел обаче, разкриват смисъла на тези означения.

Advertisements
Публикувано на Анализи, Другото Кино, Холивуд, Uncategorized и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s