АнтиХРИСТ

Според мен, последният филм на Ларс фон Триер „Антихрист” бележи неговия творчески спад и е сигурен симптом на жаждата му за внимание. Всъщност изчерпването и липсата на иновативни идеи личи още в предишния – комедията „Големият шеф”. За съжаление, макар комедията да има всички предпоставки да е смешна, тя не е. Има оригинална идея, крайни персонажи – объркани, странни, самотни. Просто обаче чувството за хумор не е нещо, с което може да се борави като по учебник.

Нещо подобно се случва и с „Антихрист”. Както казва самият Триер в едно свое интервю по рано по повод Бергман „трябва да се въведе ограничение за режисьорите да снимат до тридесет и пет годишна възраст. След това повечето от тях губят детското у себе си. Това се случи и с Бергман. Той загуби детското.” За съжаление, загубил го е и Ларс фон Триер.
Младият експериментатор на идеите и формата, вече експериментира само с визията. Насилието и сексът са предтекстът, за да бъде отново скандален.


Историята започва с Тя и Той и загубата на малкия им син. Първият епизод от филма носи най-неясни характеристики, според мен. От една страна, имаме естетизация на еротичното, а в една съвсем друга, но паралелна реалност, имаме трагедията на семейството. Самият образ на детето е най-енигматичният в целия филм. Детето тръгва от леглото си с ясната мисъл да се хвърли от прозореца. Това по никакъв начин не изглежда като нелеп инцидент или случайност. Самият поглед на детето пред спалнята на родителите му, хитър и дори малко злокобен, навежда на мисълта, че всичко следващо по-нататък, е плод на нечий замисъл и детето е инструмент, ако не и нещо повече в този план. От тази гледна точка, мисля, че може да има и хипотеза, в която детето е всъщност Антихриста, който вкарва родителите си в ада, от който няма измъкване.
По нататък във филма обаче, няма никакви други основания подкрепящи тази теза, освен може би, плачът, който Тя чува в един от първите дни в хижата. Непосредствено след този плач, започват истеричните й и агресивни пристъпи. Все едно, че детето, със смъртта си убива майката в нея, а после се опитва да я събуди, но тъй като тя е мъртва, събужда други нейни характеристики – на жената вещица, а не майка.
По всичко друго личи, че режисьорската идея, не е това, а че жената е изначалното зло. Като се започне от начина на изписване на заглавието, със символът на Венера на последната буква.


Още повече като се има предвид женските персонажи в предишните филми на Триер, особено Медеа и трилогията „USA” и макар по-скоро предрешена като фатална – жената в „Европа”.
В „Антихрист” това, което в предишните филми е прошепнато, подсказано, намекнато, е направо изкрещяно в ушите на кротките и пасивни зрители. Буквализирането на жената вещица е изведено до там, че самата Тя се занимава с научен труд върху вещерството.
Темата в „Антихрист” е изначалното природно зло, злото вътре в човешката душа, което колкото и религията, обществото и моралът да се опитват да подтиснат, излиза наяве в първия момент, в който е оставено само със себе си, далеч от всеки, който може да съди.


„Природата върви срещу всичко, за което говори религията. Природата ни напомня за неизбежната смърт и не ни предлага успокоение с нещо, което ни чака в отвъдното. В природата няма нищо подобно на Бог” казва самия Триер по този повод.

Advertisements
Публикувано на Другото Кино, Холивуд, Uncategorized и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

12 Responses to АнтиХРИСТ

  1. Ronia каза:

    трябва да се въведе ограничение за режисьорите да снимат до тридесет и пет годишна възраст. След това повечето от тях губят детското у себе си…”

    Това ми хареса! Много е вярно не само за режисьорите, но и за повечето хора като цяло…Има хора, които губят това ценно нещо и по-рано… И ревюто на филма ми хареса! Честно казано не бих го гледала този филм. Не ми харесват разни такива загадъчни трилъри, в които децата гледат с поглед „хитър и дори малко злокобен“!

    Ще ми е интересно да прочета ревю за новия БГ филм TILT! Очаквам компетентното ви мнение, 8 милиметрови кино критици! :)))

  2. Като стана дума за БГ
    Че те в България на толкова години (35 ) правят първите си филми 😛
    Инак отдавна съм обещал един сериозен кино преглед на Новото Българско Кино.

  3. miraveselinova каза:

    за Тилт имам много кратко мнение: по-добре от всичко до тук, но не кой знае какво. Тийнейджъри през осемдесетте каращи скейтборд, облечени в суичъри Билабонг и говорещи на „копеле“… След толкова филми за прехода ( „Светът е голям…“, „Лов за дребни хищници“, „Бунтът на L“, „Стъпки в пясъка“ и тн. и тн.) пак не могат да докарат реалистично епохата.

  4. miraveselinova каза:

    Резюме на новото българско кино:
    Бунтът на L. – драма за прехода, любовта, предателството, приятелството
    Светът е голям – драма за прехода, любовта, предателството, приятелството
    Стъпки в пясъка – драма за прехода, любовта, предателството, приятелството
    HDSPPS – драма за прехода, любовта, предателството, приятелството
    И сега ТИЛТ – драма за прехода, любовта, предателството, приятелството

  5. Васил Мирчев каза:

    Това извинение за материал ли бяха или анотации 😛 Това, което планирам за БГ киното са кратки ревйта, обаче нещо излизаме извън темата.

  6. miraveselinova каза:

    Това са анотации на кратките ревюта 😀 Може да не са по темата, но имах желание да ги споделя.

  7. Ronia каза:

    Хм, не съм съвсем съгласна с резюмето за новото българско кино. За филмите, които изреждаш, може и да си права, определено си имат своите плюсове, но и недостатъци, но има и други нови БГ филми, които не са само с такава тематика – например „Мила от Марс“, „Източни пиеси“, а и „Прогноза“ (не че е кой знае какъв, де). Според мен показват по-съвременни проблеми в БГ, но има още какво да се желае. От другата страна, аз мисля че е хубаво да има филми за прехода и да се покаже какво е било в това време и как сме живели, и мисля че е супер интересно. Но проблемът е, че досега никой не е успял да покаже онова време така истински, както е било… А как ми се гледа нещо такова истинско и хубаво…

    Иначе напълно насърчавам идеята ви за рубрика за ревюта на новите БГ филми. И може да не са кратки (даже ще се радвам, ако не са)! С удоволствие ще ги прочета и коментирам! :))

  8. miraveselinova каза:

    Според мен онова време си е показано доста хубаво във филмите от онова време – „Вчера“ и „„Момчето си отива“ например.

  9. Pingback: АнтиХРИСТ | Bulgarian Blog

  10. Страхотен преглед! Поздравления!

  11. goran каза:

    gledah tozi film dne i napravo neznam koi dava oskari za takiva bolni mozaci

  12. miraveselinova каза:

    Филмът няма Оскар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s