Паякът

Когато изоставиш блога си, поради липса на интересни събития или просто от чист мързел, се получава така, че ръждясваш и когато ти се случи нещо хубаво трудно можеш да напишеш интересен текст за преживяното. За това ще се опитам да бъда минимално тривиален, надявам се… и така!

Преди два дни имах удоволствието да присъствам на предпремиерата на театралната постановка „Паякът” в театър Сфумато. Да си призная, вълнувах се доста, тъй като това е проект, който следя с интерес още от лятото и в крайна сметка не останах никак разочарован, даже напротив – „Паякът” смело хвърля ръкавицата на театри като 199, където ми се е случвало да гледам едни от най-добрите, различни и особени представления изобщо.

Постановката е дело на двама младежи (като мен) Йордан Славейков (написал ни прекрасната статия за Майкъл Джексън) и Димитър Димитров, които заедно са едновременно драматурзи и режисьори.  Това е и първият проект на тяхното сдружение с обществена полезна цел „Б Плюс”.

За действието в пиесата бях усведомен още много преди премиерата й: Брат и сестра живеят в гротесктното тяло на сиямски близнаци и ще трябва да се разделят чрез операция. До тук добре, какво ще видите след началото обаче? Привидно конфликтът е простичък – на сутринта предстои операцията. Сестрата Марта е копняла дълги години за нея, но братът Мартин в последният момент заявава, че не желае разделянето им. От тук насетне авторите ни въвеждат в нещо много повече от искане и неискане.

Представлението крие и своите житейски метафори. Колко е важно да не си самотен или всъщност колко е важно да си сам? Паякът е жив символ на човешкото противоречие. На моя театрален език бих казал просто „беше яко”!

Паякът в тази постановка са Анастасия Лютова (Дзифт) и Пенко Господинов (Стъклен Дом, Военен Кореспондент), двамата образуват едно неделимо актьорско цяло, което в началото, като че ли почна слабо и неубедително спрямо биографията си, но след двадесетата минута ме плени изцяло. Самата сценография бе простичка и удобна – и  цялото действие се вихри във и около една вана.

По самите реплики си личи, че на пиесата определено не и липсва майсторство. Посетете театър Сфумато и се убедете, че и ние младите българи също можем!

„Паякът” е за това какво е да сте заедно и какво е да сте повече от заедно. За обвързването и самотата, за егоизма и любовта. Интересна форма на АЗ и НИЕ, въплатена в тялото на сиамски близнаци. Тази фигура позволява по доста необичаен начин да се изследват връзките между мъжа и жената, между тялото и душата, между цялото и частта.

Превръщаме ли се понякога сами в доброволни паяци? Задушаваме ли човека до нас с привързаността си? Как избираме да понесем живота си в удобния стар кошмар или в непознотото бъдеще?

Има още много въпроси, които постановката повдига. Лично за мен е дори по-интересно хипотетично какво ще се случи след излизането от тази вана, която удобно е побирала двете тела, докато все още са били едно.

За това какво се случва във ваната… посетете театър Сфумато на 24 февруари!

Advertisements

About Epic Thunder

Драскач
Публикувано на Театър и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

3 Responses to Паякът

  1. Pingback: Паякът | Bulgarian Blog

  2. Hotel Surmeli каза:

    Благодаря ви за хубавата статия. Отдавна не бях чел нещо добро по темата.. надявам, се че скоро ще публикувате още нещо. Ще намина след ден два за да проверя ;). Хубав ден и успех за напред.

    • Благодаря за мнението. Колежката само обещава да пуска материали ама нещо се ослушва. Иначе физическото ни време не ни позволява да пишем каквото и да е било напоследак

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s