Платонов

”Платонов” е първата голяма драма на Чехов. Написана е през 1878 г. специално за Мария Йермолова, тогава изгряваща звезда на Малый театр. Актрисата обаче отказва пиесата и тя е публикувана чак през 1923г. Пиесата остава без заглавие, но се поставя като „Платонов” или „Безотцовщина”( Безбащие) .

„Платонов” е дипломната постановка на класа на Красимир Спасов. Режисьор е Десислава Боева, а в ролите: Дамян Тенев, Станислава Николова, Калина Кипрова, Илиян Марков, Димитър Костадинов, Мариела Станчева, Лазарина Коткова, Аделина Петрова, Савина Бързева, Михаил Петров, Александар Алексич, Ивайло Димитров, Тодор Димитров, Константин Соколов, Марина Бошнакова, Ина Георгиева, Яна Кузова, Станислав Дойнов.

Поставянето на Чехов винаги е предизвикателство, както за младите, така и за опитните актьори и режисьори. Повърхностното не-случване на нищо и дълбинния водовъртеж от неизказани чувства, несбъднати желания и неизвършени постъпки, прави пиесите на Чехов, толкова трудни за изиграване.

Всички герои на своето време са гости на вечеринката във Войницевка (една истинска вишнева градина, която отново няма кой да опази). Те пият, танцуват, спорят, но по делата им ще ги познаете, те нищо не вършат. Лицемерно угаждат на кредиторите си, а зад гърба им роптаят. Привидно обичат съпрузите си, но в тъмнината на нощната градина търсят другаде любовта. Казват големите си думи, но вършат малки дела, както казва един от персонажите „Аз съм роден да обичам големите идеи, но да извърша само малки, незначителни дела”.

Платонов е, или иска да бъде, Хамлет на едно лениво общество на разорени дворяни и непочтенни кредитори. Той иска да нарече нещата с истинските им имена, да разбуни духовете и да провокира реакции в тази среда на лицемерни приятелства, създавани и поддържани, само в името на изгодата.

Срещу това общество се обявява Платонов, но сам потъва в него. Обижда, подиграва се и съди всички, но прави само буря в чаша вода. Оказва се, че слагането в ред на „разглобения век” не е по силите му, и единственото, което си спечелва е задушаващата любов на три жени и ненавистта на засегнатите от резките му провокации.

Платонов не успява да стане герои нито на своето време, нито на което и да било, най-вече защото няма срещу кого да се бори. Когото и да предизвиква, срещу когото и да „хвърля ръкавицата си”, гостите на Войницевка хлъзгаво се измъкват от възможността на дуел, къде с шутовщина, къде с приказки за „високи материи”.

Така трагедията на Платонов остава в идеите му, които си остават нереализирани, поради това, че няма кой да ги подхване от другата страна. Обидените от него не защитават честа си, съпругата си той не обича, а тази, която обича, след изневярата и плановете за бягство веднага се връща при съпруга си… дори човекът, на когото е поръчано да го убие, отказва да направи каквото и да е. А накрая всички отново се връщат на масата и животът продължава, както си е бил… и както винаги ще е.

През март можете да гледате „Платонов” на 4, 8, 18, 22.

Advertisements
Публикувано на Театър, Uncategorized и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

4 Responses to Платонов

  1. miraveselinova каза:

    Може да се гледа в Учебния театър на НАТФИЗ.

  2. na каза:

    Щях да го гледам, но след като прочетох това……..реших, че още по-обезателно ще го гледам :РРР
    Чехов рулз ;D:))) Мира Веселинова рулз, туу! ;););)

  3. Pingback: Платонов | Bulgarian Blog

  4. Здравейте и от мен. Поздрави за хубавата статия- отдавна не бях чел нещо хубаво по темата. Продължавайте в същия дух :))

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s