Физика на Тъгата

Връщаме се с ревю на роман. На фокус е новият роман на Георги Господинов „Физика на Тъгата”. За нашите читатели (ако има все още останали след едногодишната пауза), които не са запознати с автора, ще направя нещо като малка визитка.

Георги Господинов е един от най-превежданите български автори. Автор е няколко стихосбирки („Лапидариум”, 1992; „Черешата на един народ”, с издания от 1996, 1998, 2003; „Писма до Гаустин”, 2003, и „Балади и разпади” от 2007), сборника с разкази „И други истории” от 2001 (преведен и издаден в някои европейски държави), две пиеси „D.J.” и „Апокалипсисът идва в 6 вечерта” (поставена от Маргарита Младенова в МГТ „Зад канала” и с която се открива техният театрален сезон 2010/2011), както и романът „Естествен роман” (който според някои мои колеги е може би най-добрата му книга изобщо). Писателят е съставител на сборника „Аз живях социализма. 171 лични истории”, 2006, съавтор на „Инвентарна книга на социализма”, 2006, но и на много други текстове.

Дотук добре. Който чел, чел, който не е чел Георги Господинов бих му казал, че вторият му роман „Физика на Тъгата” е едно добро начало, ако иска да е в крак с младата българска литуратура. Аз си закупих книгата с автограф от щанда на ИК „Жанет 45” от Панаира на книгата, провел се в НДК преди седмица. За жалост с автора не се видях, но той е бил така мил да подпише известно количество бройки предварително.

Но стига съм плещил глупости. Време е за превзетия интелектуално-академичен литературен анализ, разбираем само за техните автори – соц-академиците. Шегувам се, не мога да пиша  с онзи висок стил, изпълнен с термини, но затова пък ще направя по-ценното в случая – ще пиша от гледната точка на средностастически читател.

„Физика на тъгата” е хроника на човешката тъга. Като се замисля – тя е дори малко повече. Четейки я, имам чувството,  че авторът е събрал цялата човешка (българска) жалост на света и я е „излял” върху страниците на своя „нечист” роман. Като казвам нечист, нямам предвид, че е наблъскан със секс истории, а че, че не е линеен роман с фабула. Това е микс от различни, предимно тъжни, истории на хората, които са гравитирали около писателя, но в един момент, подобно на космическите обекти, са се отдалечили нейде из космоса.

Всъщност такъв е и предишният му „Естествен роман”, както и тези, на които е съавтор – леко хаотични, впускайки се в разни странични на пръв поглед никому ненужни истории.

„Романът не е ариец”, казва Гаустин, един от героите в книгата. „Физика на Тъгата” също не е ариец, нито дори тракиец. Той, романът, изобилства от всякакви духовни проникновения и лични „апокалипсиси”. И тъй като книгата няма обособена структура, ще цитирам известни пасажи от нея, които ми направиха впечатление:

„Бог е насекомо, което ни гледа. Само малкото може да бъде навсякъде.” – Гениално!

„Откъде да знаем например, че пчелите не пишат романи.” – Много ми хареса. Уви, цитирайки го във ФБ един приятел уби пчелата в мен, като ми поднесе информацията, че пчелите живеят само месец. Една колежка обаче ми върна вярата като ме попита „Ти чел ли си пчелен роман?” Не губя вяра, че кратката форма е най-съвършена.

„На другия ден след апокалипсиса няма да има никакви вестници. Каква ирония…”

Безпорно най-силният момент в романа е метафората (липсва ми академичният речник. В НАТФИЗ научих само „метафора”, „алегория” и „ОРГАНИЧНО”!) на минотавъра. На човека-минотавър. Дали всички ние сме минотаври, затворени в лабиринта на обществото и институциите, или авторът оставя правото си на затворник само за себе си, до последно не разбрах. Но всеки ценител на митовете и легендите може да хвърли едно око.

Пак се отплеснах. По същество! От гледна точка на човек, живял 3 години във въпросния соц, ми беше безкрайно любопитно да прочета носталгичните спомени на разказвача по време на соц-а. Авторът си спомня блажените времена, когато в киното са се въртяли филми за индианци. Детство, изпълнено с някаква особена тъга, носталгия към миналото. Трепети по 90-те и скуката на 80-те.

Не се разбира дали героят не е умирал от щастие или точно обратното, имал е щастие, което сега му липсва. Аз обаче съм съпричастен. Ако Костенурките Нинджа и Супермен са убили неговите индианци от детството му, то моето детство бе убито от WoW, CS, DOTA, мота и т.н. Това е проблем на поколенията. Както гласи едно меме „Страх ме е от деня, в който ще трябва да обяснявам на детето си какво е „lolcat”.

Интересно ми беше също така дали, ако се извадят отделни персонажи, наред със съдбите им, не би се получил един любопитен арт-филм? Имаме невероятния шанс да покажем на света Българската Тъга в лицето на гения Гаустин, Жулиета, която чака Ален Делон пред киното, Момчето, което всъщност е минотавър, и капсулите на времето. А защо не и Световната? Дали няма един минотавър нейде в някое американско мазе, което си спомня за Франк Синатра?

Завършвам това „ревю” (не, сериозно, кой го въведе този термин в литературната критика?!) с уточнението, че съм пленен от „Физика на Тъгата”. Единственото, с което не се разбрахме с автора, е презрението му към феномена, наречен „геймър”. Но мисля, че го разбирам! Сигурно и аз няма да съм щастлив, когато моите символи на свободата останат затворени  единствено в лабиринта на моята памет.

Advertisements

About Epic Thunder

Драскач
Публикувано на Литература и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

2 Responses to Физика на Тъгата

  1. A каза:

    🙂 neveroyatno, chudno kakvo tochno e vduhnovilo avtora da napishe tova „revju“ za „Fizika na tugata“. az ostavam s vpechatlenie ot prochetenoto, che rezultata ot zapoznavaneto s romana e dovelo do nevuobrazima kasha v glavata na „blogura“. chesto sreshtano yavlenie e chovek da se povliyae ot obluchvaneto, na koeto e podlojen chitatelya sus superlativi lansirashti edno ili drugo proizvedenie. (Novite drehi na carya – tam poukata e brilyantno adekvatna i v nashi dni). ne e zaduljitelno da se kazva, che dadeno proizvedenie e ‘strahotno“ kogato vidimo ne ni haresva, tova ne ni pravi avtomatichno nerazbirashti ili glupavi. Vuv vsyaka edna kniga ot pone 200 stranici se namirat po nyakolko strahotni misli, umozakljucheniya, izvodi ili sentencii. struva mi se, che obshtata kartina e dalech po vajna.
    Ako gotinoto moje da se pobere v 100 – 150 stranichki, komu e nujno da se pishat oshte tolkova na broy stranici idiotiii? 🙂
    pozdravleniya

    * ne razpolagam s kirilica, za koeto molya za izvinenie

  2. Pingback: Под МостаМитология и Екзистенциалност във "Физика на Тъгата" - Под Моста

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s