http://sofiailieva.blogspot.com/
Един блог на моята колежка от специалност Анимация – Софи Илиева. Скоро ще престана да спамя линкове и ще напиша ревю за „Нашингтон“ стига да имам нервите да я прочета….
http://sofiailieva.blogspot.com/
Един блог на моята колежка от специалност Анимация – Софи Илиева. Скоро ще престана да спамя линкове и ще напиша ревю за „Нашингтон“ стига да имам нервите да я прочета….
O, хо, мерси, Васко! 🙂
Нашингтон е много хубава книга, за мен беше удоволствие да я чета. Първата книга, обаче, Атглийският съсед повече ми хареса. За нея едва ли ще ти трябват нерви да я четеш. Все едно четеш Бай Ганьо на 21 век – смесица между комичното и тъжното, че сме такива ганьовци 🙂 След краткото отплесвани по книгите, да споделя, че блога много ми хареса. Интересно творчество създава с анимацията „Пролетно почистване“!
Реших да не пиша ревю, тъй като няма какво толкова дакажа. По-скоро съм критичен, тъй като Английският съсед ми хареса много а Нашингтон никак! Но ето все пак мнението ми, което писах в книголандия:
Книгата е изтъкана от стереотипи. Стереотип до стереотипа и познайте какво? Още стереотипи. Плоски и с нищо не започнящи се персонажи Гошо,вари ракия в мазето, гледа домати на двора и грее бобец. Тримата му приятели аутсайдери, бивш борец, тарикат и алкохолик. Фабулата се върти около един Георгьовден и за това как тримата се събират на софра у първия. Всеки си има някакви мизерни цели за постигане, които не стига. Книгата е лишена от някаква по-значима история както беше в „Английският Съсед“ и персонажите достигат единствено до някакви микро решения на проблемите си. В целият сюжет са оплетени сина на въпросният Гошо, без гошо и една Мутра… Ако автора е целял да напише Бай Ганьов в Америка ами успял е.
Книгата беше доста добра. С голям интерес я четох. Силно се надявам, че ще имаш тези нерви да публикуваш хаха 🙂 Успехи.