Откъс от „Първороден“, фен превод на „Firstborn“ по Брандън Сандерсън.

От безопасността на своя флагмански кораб,  Денисън можеше да наблюдава битката по два начина.

Обичайният метод  разчиташе на разгърната бойна холограма, която покриваше мостика. Холограмата в момента беше включена, и изобразяваше  редица сини мигащи триъгълни светлинки. Те представляваха изтребители прелитащи на височина до кръста му. Доста по-големият овален флагмански кораб на Денисън висеше на известно разстояние зад изтребителите. Масивният и могъщ, но далеч по-тромав левиатан най-вероятно днес нямаше да влезе в сражение. Вражеските кораби бяха прекалено немощни за да пробият корпуса му, но пък бяха прекалено пъргави за да  бъдат преследвани. Това щеше да бъде битката на изтребителите.

И Денисън щеше да ги поведе. Той се изправи от командното кресло и се приближи до ръба на холограмата, изучавайки враговете. Червените им кораби премигваха когато скенерите ги засичаха около въртящите се камънаци на астероидното поле.  Бунтовници на думи, но пирати по дела, групировката процъфтяваше безнаказано прекалено дълго. Бяха изминали пет години откакто неговият брат Варион бе възстановил законите на Негово Величество в този сектор, и подривните елементи трябваше да бъдат смазани преди доста време.
Денисън пристъпи  в холограмата, направи няколко крачки и застана директно зад своите кораби. Разполагаше с поне две дузини от тях – не голяма сила според стандартите на флота, но по-голяма отколкото му се полагаше. Той се  огледа наоколо. Адютанти и офицери от по-нисък чин прекъснаха задълженията си . Погледите им се насочиха към младият  командир. Въпреки, че не показваха неуважение , Денисън четеше по очите им истинските им чувства. Те не очакваха да победи.

Е добре, помисли си Денисън, не мога да разочаровам хорицата.

– Разделете ескадрилите – изкомандва Денисън.
Заповедта бе предадена директно на редица капитани, и неговата малка флота се разцепи на четири малки групи. Напред, останали под прикритието на астеридите, пиратите също започнаха да се прегрупират

С придвижването на техните кораби, Денисън предусещаше как бойната им стратегия придобива форма. На свое разположение имаше цялото формално военно обучение, което получаваше със скъпо платеното академично образувание. Спомени от лекции и книги се въртяха в главата му,  повишаваха натрупаният практически опит по времена половин дузина години  в симулатора и, евентуално, някоя истинска битка.

Да, той се досещаше. Можеше да види какво правят вражеските командири; да предвиди стратегията им. И почти знаеше  как да ги контрира.

Милорд? – кажа един помощник и пристъпи напред. В ръцете си тя носеше боен визьор – Ще имате ли нужда от това?

Визьорът бе вторият начин по който командира можеше да наблюдава битката. В кокпита на всеки изстребител имаше камера, която да отрази директна картина. Варион винаги ползваше бойният визьор. Денисън обаче, не бе като брат си. Изглежда той бе единственият, който осъзнаваше този факт.
– Не – Отвърна Денисън и махна с ръка.
Решението му предизвика вълнение сред екипа на мостика и Денисън улови блесналият поглед на Брел, неговият изпълнителен офицер.
– Изпратете в атака Ескадрила Ц – изкомандва Денисън като игнорира Брел.

Група от четири изтребителя  се откъсна от флотата и се отправи към астероидите. Синьото се сблъска с червеното и започна ревностна битка.

Денисън обикаляше в хологрмата, наблюдаваше и даваше команди докато анализираше – точно така както бе обучен. Преследващи се кораби  се смаляваха около него, астероиди големи колкото юмрука му се разпръсваха докато минаваше покрай тях, само за да се съберат отново след като ги подмине.  Придвижваше се като всемогъщо древно божество, бдящо над бойното поле с миниатюрни простосмъртни, които не го виждаха, но усещаха могъществото му.

Разбира се, ако беше Бог определено нямаше да е  на войната.

Знанията  му помагаха да не направи някоя фатална грешка. Но не след дълго битката достигна до точка, в която победата бе невъзможна. Липсата му на гордост бе причина да нареди очакваното отстъпление. Корабите на флота се завърнаха разпердушинени и в половин състав. От статистиките, които показваше холограмата Денисън разбра, че неговите кораби едва са унищожили една дузина вражески изтребители.

Денисън отстъпи от холограмата и остави ликуващите червени срещу обезверените сини.  Холограма изчезна и изображенията, подобно на блещукащи прашинки се стопиха в светлината докато се разпадаха подскайчайки върху пода на командният център. Екипажът стоеше около периметъра. Очите им бяха изпълнени с болка от срам и унижение.

Единствено Брел имаше дързостта да изрече, това, което си мислеше –           Той наистина е некадърен идиот-  промърмори той под носа си.

Денисън се спря на вратата. Обърна се и повдигна вежди. Брел го зяпаше без срам. Всеки друг Висш Офицер би го изпратил в ареста за неподчинение. Но от друга страна, никой друг командир не си бе навлякъл такова неуважение. Денисън се облегна на прага в свободна поза със сгънати ръце.
– Би трябвало да те накажа Брел. В крайна сметка аз съм Висш Офицер.
Това, в крайна сметка, накара мъжа да отмести поглед. Денисън се отпусна. Това накара Брел да разбере, че компетентността на Денисън нямаше значение. Той можеше с лекота да разруши кариерата му, само с едно обаждане.

Накрая Денисън въздъхна, изправи се и се приближи напред.
– Но, ти си наясно, че аз не вярвам в наказанието когато хората ми казват истината. Да, Брел. Аз, Денисън Крестмар – брат на Велекият Варин Крестмар, братовчед на крале и командири от флота – съм идиот.  Правилно сте чули.

Денисън млъкна, застана право срещу Брел и го потупа по гърдите точно върху имперската емблема.
–  Но ето ни нещо за размисъл – Денисън се усмихна бегло – Ако аз съм идиот ти трябва да си адски некомпетентен. Иначе никой не би те похабил като изпрати да служиш под моята команда.
Лицето на Брел се обагри в червено от нанесената обида, но нетипично за него успя да си задържи езика зад зъбите.  Денисън се обърна и обходи с поглед помещението.
– Пригответе бързолета ми Бързолета ми за завръщане в Пункта– даде заповед – Утре имам задължителна вечеря с моят баща.

***

Advertisements

About Epic Thunder

Драскач
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

2 Responses to Откъс от „Първороден“, фен превод на „Firstborn“ по Брандън Сандерсън.

  1. Благодаря за хубавата статия. Наистина представляваха изтребители прелитащи на височина до кръста му. Доста по-големият овален флагмански кораб на Денисън висеше на известно разстояние зад изтребителите. Всичко е добре изпипано и съчетано.Масивният и могъщ, най-вероятно днес нямада влезе в сражение, както се и пише в статията. Вражеските кораби са прекалено немощни за да пробият корпуса му, но пък са прекалено пъргави за да бъдат преследвани. Това щеше да бъде битката на изтребителите, една страхотна история в идеално качествен направен филм.

  2. много ми бе интересно да прочета това въпреки че не съм голям почитател на научната фантастика, много интересен пост, продължавайте да споделяте интересни неща тук с всикчи нас – поздрави и до скоро

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s