Следващите три дни

Следващите три дни е филма който трябва да отидете да гледате в следващите три дни, тъй като се оказа учудващо добро попадение. Не знам на какво се дължи това, при положение, че в главната Роля е вече отдавна не младият падуан на Ридли Скот Ръсел Кроул. Казвам го защото Ръсел напоследък играе по един и същи начин във всеки следващ филм без значение дали е трилър или исторически. Това би трябвало да прати филма право на дъното, но не би, някак си „Следващите Три Дни” нито страда, нито печели особено много.

Но стига толкова за Ръсел и повече за филма. Много зрители биха нарекли „Следващите три дни” неправдоподобен и измислен, но именно там е разковничето на филма (както и на повечето холивудски продукции). Представете си, че имате кофти седмица и както по принцип е в живота проблемите не могат да бъдат решени. Какво по-добре от това да изгледате един филм, в които да видите на дередже много по-скапано от вашето, че на всичкото отгоре да преборят трудностите и да избягат от затвор, убийство, преследване с един прекрасен щастлив финал по холивудски. Тази формула не работи ако филма е тъп, но тук рецептата е изключително простичка а резултатът е държащ на нокти трилър.

„Следващите три дни” започва с историята на щастливо семейство като в ролята на таткото е Ръсел Кроул, който играе учителят по литература Джон Бренън, майката е Сара Бренън (Елизабет Банкс) и малкото чаве Люк Бренън (Т. Сипмпкинс, (бтв. целият каст тук)). Още в първите десет минути Сара Бренън е арестувана за убийство на шефката си, която както се досещате е невинна, но доказателствата сочат друго. Поради липса на ключове доказателство, доказващо вината и (скъсано копче от дрехата на истинският убиец) тя е осъдена на доживотна присъда за убийство. От тук насетне следва постоянната визита за свиждане Джон със Сара и бавното му спускане по ръба на отчаяние. И понеже хората са способни на какво ли не в името на любовта и истината Джон започва да крои планове да освободи Сара от затвора и с фалшиви документи тримата, заедно със синчето, да напуснат страната. Това, горе долу е единият час от филма.

Останалата част от филма е изпълнена с доста перипетии и както обичам да казвам: съспенс на елементарно, ниво, който обаче в никакъв случай не се проваля. Макар и да ми е пределно ясно как ще свърши филма, през цялото време бях някак си на тръни как Джон ще разреши поредната пречка в измъкването. Филма е доста напрегнат, но за съжаление вече правен.

Като човек гледал не малко филми, лентата започна да ми се струва доста позната. И някъде към средата ме резна кофти прозрението, че аз този филм вече съм го гледал. „Следващите три дни” се оказа римейк на френският Pour elle/Anything For Her. И то не какъв ами римейк сцена по сцена, в който макар и да се усеща намесата на сценаристът и режисьор Paul Haggis (сценарист на Казино Роял, новият не старият, който учудващо се оказа по-скапан от римейка си, но това ли едва ли е изненада имайки предвит качеството му).

Самият сценарий на моменти издиша, както казах вече с неравността си. В избрани моменти диалога е толкова нелеп, че кино залата буквално се тресе от смях и от особено напрегнат трилър скачаш директно в някаква комедия на абсурда. И тук не говоря, че става дума за комични сценки а за откровено сценарно некадърие, което води до небивал кикот на фона на цялата ситуация.

„Следващите три дни” обаче е  един откровен и емоционален филм,  в чийто финал така и не бива открито копчето от полицаите, но ние го виждаме и съчувстваме.