Масовият човек- герой на нашето време

„Ако един праисторически човек дойде в нашия свят, той ще установи…”- така започва една реклама за автомобили. Интересно е наистина да се установи, какво е променила цивилизацията в съвременния човек, как е продължила еволюцията му в дигиталната епоха.

Във време, в което всичко вече е казано, човекът съвсем не може да бъде сигурен, че изобщо има свои собствени мисли. Целият културно- информационен поток, който го залива от раждането му, вероятно до такава степен го повлиява, че той се превръща в прост продукт на средата, вместо в творческо същество.

Това може да бъде потвърдено на първо място от факта, че има все по- малко реални творци (автори на оригинални прозиведения) и все повече майстори на колажа, пърформанса, различните алтернативни и слабо стойностни форми на изкуството.

Парадоксът на съвремието се заключава в това, че всеки има възможността да бъде творец, но вместо това се превръща в продукт на средата си.

Човекът се лута в супермаркета на живота, където всичко вече е оценено, дори самия той. Различни тестове и сертификати са му сложили щампа, според която да намери работното си място, номерата в мобилния му телефон и скайп-а му отброяват „приятелствата” му и нивото му на социална интегрираност. Забавленията имат цена, здравето също и единственото, което не търси модерния човек е душата си. (макар че и тя е измерена и тежи точно 21 грама).

Тази полифония от влияния, стереотипи и илюзорната пълна свобода се отразяват изключително ясно като профанизация в изкуството. Всички нива за възприемане са сведени до минимум, за да бъдат достъпни за най- широк кръг потребители на  формите на забавление. Именно до там е сведено изкуството- до средство за запълване на увеличаващото се свободно време и нарастващата нужда от някакви подобия на емоции.

Количествените натрупвания водят до качествени изменения.

Хегел

Качеството и количеството като скачени съдове, разбира се, се влияят взаимно от вкуса и интереса на този масов човек. Занижаването на качеството до по- нискък праг на човешката интелигентност, води естествено до количествено увеличение на броя „произведения” и до притока на повече финансови средстсва в тази сфера.

Зависимостта е обусловена и от друго- ниското художествено ниво на произведенията изисква по- малко оригинално творчество и съответно е по- лесна за реализация.

Така пропадането на изкуството и профанизирането му следват логично своя път.

Използването на готови схеми още повече улеснява напредъка на масовата култура. С посредствеността много лесно се борави.

Този етап на развитие в изкуството е подкрепен и от солидната финансова помощ на увеличаващият се брой зрители, слушатели и тн. потребители. Следвателно освен за профанизация може да говорим и за индустриализация на изкуството.

В така създадената среда масовият човек може спокойно да се чувства на мястото си. Той може да закупи, употреби и захвърли определено произведение без да има нужда от някакви особени личностни качества за възприемането му.

Проблем възниква защото това не мотивира по никакъв начин интелектуалното развитие. Масовият човек разбира масовата култура и това го кара да се чувства част от тази масова култура, приравнява го с другите й потребители и успокоява в съзнанието му страхът от различност и неприспособимост.

Разумните хора се приспособяват към средата, а неразумните се опитват да я приспособят към себе си.

Масовият човек е разумен, той не се бори срещу стереотипа, а се разполага удобно в него.

Така масовата култура моделира хората, прави ги жертви на своите канони, но пък ги предпазва от тревожността, че са различни, че могат да изпаднат от социума.

Масовият човек е не просто човек на нашето време, а негов продукт с неизвестен срок на годност. Масовата култура е средата на този масов човек и докато той се чувства удобно в нея тя ще продължава да се развива.